НАЙ-НОВИ
Тита призна, че отново е влюбена
От известно време в мрежата се говори, че популярната...
Никос Вертис със супер турне и в...
След като за пореден път напълни Арена София, Никос...
Защо Данаилов е №1?
09.12.2017 08:58 | Видян 3367 пъти | Гласували 1
Стефан Данаилов - народният артист от центъра на София стана на 75. За публиката важен е отговорът на въпроса защо той е номер 1? Не някой друг. Кариерата му започва преди 62 години (!!!) - цяла петилетка, а официално 7 години, преди да стартира в шоубизнеса даже Лили Иванова.
Данаилов е на 13, когато играе една от главните роли във филма за млади детективи Следите остават. След още 13 години вече е суперзвезда с ролята на Бате Серго от На всеки километър - телевизионен сериал, който е един от първите в България, но остава завинаги най-популярният в цялата ни история.
Всъщност, именно телевизията прави Данаилов суперзвезда и "народен артист" - висшето звание на соца, което, разбира се, му е присъдено. За телевизията играе и една от любимите си роли - на Харолд в най-добрата постановка на тв класика Хачо Бояджиев, в която си партнира с позабравената днес Леда Тасева.
На този фон фактът, че е премиер - първи артист, на Народния театър и то десетилетия наред, е известен за все по-малко хора в наши дни. Сега, като го прочетат, някои зрители ще се сетят за него в неслизалия от афиша много, много години Пигмалион - може би последната му култова роля до наши дни.
Нека да знаят и друго интересно нещо - "комунистът", както често наричат Данаилов, стана първият свободен артист в България - излезе извън щата на националния академичен театър на свободна практика. Недотам успешно се занимава с бизнес, докато отново телевизията не го спаси - възлова роля в няколко сезона на легендарната италианска поредица Октопод. Тя го направи най-търсения български актьор за чужди продукции през 90-те години и в първото десетилетие на новия век.
И все пак киното е най-звездната орбита на Стефан Данаилов. Той е и готиният хулиган от несравнената кримка Инспекторът и нощта на феноменалния Рангел Вълчанов, а също в Морето и Понеделник сутрин. Той е и плейбоят - неудачник от най-гениалната българска комедия Дами канят (и пак в подобен образ в друга хитова - Маневри на Петия етаж). Той е драматичен герой в Иван Кондарев. Пак той е герой - любовник в Търновската царица. Той е исторически гигант в Покръстването и Слово за буквите - два мащабни филма, посветени на най-великия български владетел Княз Борис Първи, канонизиран и за светец и изигран блестящо от народния артист.
Затова, когато сравняват Стефан Данаилов и го наричат Българския Ален Делон, трябва да имат предвид, че французинът, който е и батко на нашата звезда, може да е правил останалите образи, но велика историческа личност май не е играл или поне не се е запомнило.
Даже и ролята на министър на културата пасна на Стефан Данаилов и му даде възможността да възроди българското кино. Защото именно по негово време бяха оценени и одобрени проектите и беше осигурено финансирането за най-гледаните ни филми за последните 30 години, дали началото на мощната вълна, която ни върна в Кан и накара зрителите отново да търсят нашите продукции в салоните. Стига да споменем Мисия Лондон с нейните 400 000 души в кината, Дзифт, Тилт, Лов на дребни хищници... Нали не сме забравили, че преди Ламбо, както медиите го наричат за краткост, българското кино беше официално обявено за предало Богу дух...
И, ако трябва да се рисува словесен потрет на един Мастър, както го наричат поколенията известни актьори, които е създал като професор в НАТФИЗ, сигурно най-точните думи ги е написал великия поет Любомир Левчев, а Стефан Данаилов ги е прошепнал като песен за себе си. И за всеки мъж, който е мъж, а не фалшив герой като днешните ни първи. С гениалната фраза "Раздялата не носи свобода", изпята още в средата, а не на финала на един мъжки живот:
Колко е лесно да бъдеш влюбен на двадесет години.
И колко е лесно да бъдеш разлюбен на двадесет години…
Прегръщах ветрове.
Целувах дъждове.
Търкалях се в ливади от влажна нежност.
А когато ме блъсваха в бездънното “сбогом”,
мислех си, че умирам.
Но ме спасяваха онези мрежи от млади слънчеви лъчи.
Подскачах върху тях тъй,
както децата скачат по пружинени легла.
И смееше се моето лице,
студено от изсъхнали сълзи.
Момичета като магии се виеха около мен.
И свободата съм я чувствал най-добре след болка от раздяла. ...
А колко е страшно да бъдеш влюбен на четиридесет години.
И колко е страшно да бъдеш разлюбен на четиридесет години.
Без “сбогом”. Без магии. Без сълзи.
Раздялата не носи свобода.
И мисля си, че не умирам.
коментари
- коментари
- напиши коментар
- изпрати на приятел
- гласувай
Няма коментари към тази новина !