Не можем да избягаме от това, което...

"Не можем да избягаме от това, което трябва да ни се...

Понякога трябва да оставиш кармата да...

Понякога просто трябва да оставиш кармата да оправи...

Бойко Кръстанов между Него и Нея

отпечатай новината

13.02.2018 11:49 | Видян 1937 пъти

Бойко Кръстанов между Него и Нея

Преди десетина години на музикалния фестивал в Сан Ремо гръмна скандал със сексуален привкус. Дразнителят беше парчето на певеца Повия „Лука беше гей“. Повия е мъж – Джузепе Повия, на чиято кариера без малко да попречат признанията, че в един период от живота си е имал хомосексуални връзки и песента е изповедна. Срещу него – парадоксално! – скочиха точно представителите на хомосексуалната общност, които постановиха, че ако си гей, то е завинаги. Със сигурност щеше да е по-коректно Повия да изчурулика „Лука беше бисексуален, дълго време беше с мъже, а сега е с жена...“, но тогава тотално щеше да излезе от ритъм...

В подобна ситуация като лирическия герой на Повия е Джон – главният персонаж в пиесата „Петел“ на британеца Майк Бартлет, набор 1980, създадена през същата година, 2009-а, като музикалния опус на италианеца. Провокативния избор да я постави пръв у нас в Младежкия театър „Николай Бинев“ е прегърнал режисьорът Стайко Мурджев, който вече е хвърлял ръкавицата на пуританите от тази сцена с „Еквус“ на Питър Шафър – спектакъл, окичен с „Аскеер“ за най-добро представление, а сега номиниран и за режисьорския „Икар“.

От „Петел“ (Cock – игра на думи с жаргонното название на мъжки полов орган) той е направил вълнуваща психологическа драма за човешкото самоопределение и личния избор, която ни кара да повярваме, че любовта се случва просто между човешки същества а полът понякога е само условност. Това като че ли най не смее да приеме...самият Джон, блестящо изигран с всичките му колебания и душевни залитания от актьора Бойко Кръстанов.

Неговият Джон има дълга връзка с друг мъж (също отличен Александър Хаджиангелов) и се смята за праволинеен гей, когато ненадейно се влюбва в момиче – с образа на магнетичната Рая Пеева. Интелигентно и проникновено Стайко Мурджев избягва всяко хлътване в ситуационната комедия – нещо, към което сюжетът навярно би притеглил някой по-лекомислен режисьор.

За това спомага и минималистичната сценография на Марина Райчинова, в която са избегнати каквито и да било битови елементи: декорът се състои единствено от кръгъл подиум – като дансинг, който увлича героите в своя непредсказуем танц с ненадейни и за самите тях резки движения в житейския избор. Джон иска да се върне в „правия“ за него досега път, най-лесното решение би било да не променя нищо, но той чувства, че каквото/когото и да избере, ще загуби част от себе си... Още по-сложно става, когато в разположението на силите се намесва и натежава бащата на приятеля му (в ролята – звездният Михаил Билалов).

Въпреки пиперливия хумор в диалога който тече като агресивен тенис на къси пасове, пародията и преднамереният комизмът нямат място след началото на спектакъла, когато Хаджиангелов танцува и се перчи като паун, имитирайки сценичния образ на Фреди Меркюри.

Режисьорът не допуска да бъдат заглушени сериозните въпроси на битието, сред които търсенето на себе си често е един от най-болезнените. В интерпретацията на Стайко Мурджев и неговите актьори „Петел“ е драма за екзистенциалния избор, в която гей мъжете са също мъже, а не разлигавени клоуни, а момичетата са си момичета, а не „напомпани“ изкусителки. Изобщо – нормални хора.

Хореографията и пластиката са на Станислав Генадиев, музиката – на композитора Петър Дундаков.

Източник: Monitor

Снимка: Гергана Дамянова

автор: СЛАВА

Етикети:
Добави в: Svejo.net svejo.net Facebook facebook.com

Няма коментари към тази новина !