НАЙ-НОВИ
Тита призна, че отново е влюбена
От известно време в мрежата се говори, че популярната...
Никос Вертис със супер турне и в...
След като за пореден път напълни Арена София, Никос...
Стойко Сакалиев: Крал съм кокошка
07.03.2009 09:00 | Видян 8717 пъти | Гласували 1
Ето че се задава нов рожденик, навършващ кръгла годишнина. Става дума за футболиста на Спартак Варна Стойко Сакалиев, известен също и като братовчед на фолкпевицата Гергана. На 25 март той става точно на 30 години. Ето и неговата равносметка, ексклузивно пред СЛАВА:
Как се насочихте точно към футбола?
За мен това да стана футболист е една сбъдната мечта. Като малък татко ми, лека му пръст, много ме натискаше да тренирам колоездене. Той самият се е занимавал с това професионално. Беше ми купил много хубав велосипед и обичаше да ме гледа как го карам. Аз обаче си имах силно влечение към топката. Все пак всички мои връстници ритаха пред блока, а аз трябваше да карам колело. В последствие се насочих към това, което исках аз, въпреки желанията на баща ми.
Явно не сте били от най-послушните деца...
О, никак даже. Имам безброй интересни случки като дете. Още в яслата в София съм изправил всички на нокти като съм избягал. Викнали даже милиция, за да ме търси, а аз съм бил на лунапарк. На следващия ден другарката ме вързала с въже за една пейка, за да не изчезна пак някъде. Като малко по-голям, 10-11-годишен, пък съм крал бисквитки от близката фабрика. Милицията ни залови с приятелите ми и можеше да ни изключат от училище. Спомням си и как веднъж много ни се ядеше печено пиле, но нямахме пари и отидохме до едно бургаско село и откраднахме кокошка. После я оскубахме и си я изпекохме на огъня. Имах наистина пълноценно детство, такова каквото днешните деца за съжаление нямат.
Как се справяхте в училище?
Никога не съм бил отличник, но не съм бил и глупаво момче. Футбола беше на първо място за мен, но си имаше предмети, които много ми се отдаваха като географията, биологията и историята. Завършил съм спортното училище Юри Гагарин в Бургас. Не мога да отрека, че много изпити съм си вземал само с усмивка, но не е вярно, че футболистите са глупави. Тук е мястото да изразя благодарността си към класната ми ръководителка Гинка Стоянова. Винаги когато имам време ходя да я виждам.
А от къде е любовта към ЦСКА у бургазлия като Вас?
Може би първият мач който съм гледал на живо беше между Черноморец и ЦСКА. Тогава за Червените играеха футболисти като Стоичков, Емил Костадинов и Любо Пенев. Аз просто се влюбих в този отбор. Днес даже и милиони да ми дават не бих играл за Левски, защото за мен това ще е все едно да предам религията си.
Разкажете ни за ритуала Ви с фенската фланелка на ЦСКА.
Това е една история, която ме кара още повече да вярвам в Бог и съдбата. Бях си още в Бургас, когато един случаен продавач на такива тениски ми подари една на ЦСКА. Каза ми, че иска някой ден да играя за този отбор. Аз пък се зарекох, че ако стане, ще нося тази тениска на всеки мач. Така и стана. Фенската ми фланелка е същата, която онзи непознат човек ми подари преди години.
Имате дъщеря. Разкажете ни повече за нея и за бившата Ви съпруга.
Бях много млад, когато се ожених за Жулвена, едва на 22 години. После, през 2003 година, се роди и дъщеря ни Любомира. Кръстена е на майка ми, защото аз много държа на тази традиция. Семейството ни се разпадна година по-късно. Няма някаква страшна драма. Просто спряхме да се обичаме, а без любов не бива да се живее, та дори и заради децата. Днес съм в прекрасни отношения с бившата ми жена. Тя е с друг мъж, който е мой колега футболист. Много добро момче е и аз искрено се радвам, че са щастливи. С дъщеря ми прекарвам свободното си време и много я обичам.
А Вие имате ли жена до себе си? Спрягаха Ви със Соня Васи...
Да, имам си приятелка, но тя не е Соня. Не искам да казвам името й. Със Соня Васи сме само приятели и то много добри. Често се чуваме и си пишем на скайп, но това е всичко. Забавляваме се на клюката, че сме любовници.
Животът Ви звучи като в приказка. Имали ли сте все пак и трудни моменти?
Разбира се. Може да се каже, че най-трудният период в живота ми беше от 2006 до 2008 година. Тогава бях тежко контузен и не играх доста време. Освен това преживях и семейни загуби. През няколко месеца починаха баба ми, дядо ми и баща ми. Наистина беше много тежко за мен.
А какво Ви крепеше?
Вярата в Господ. Аз съм много набожен, всяка неделя ходя на църква. Баба ми ме е възпитала така.
коментари
- коментари
- напиши коментар
- изпрати на приятел
- гласувай
Няма коментари към тази новина !