„Хайде да се говорим утре. Към 7:30 водя Боби на градина и след това... всъщност май е раничко за останалите хора. Звънни ми към 9:30 или както ти е удобно“. Ето такъв Деян Славчев открих тези дни. Ежедневието му е подредено и разчетено по минути, ходи на работа всеки ден и чака да каже съвсем скоро „здравей“ на второто си дете.

Вятърничавият и инертен рус веселяк, както сам се описва, седи мирно и дава път на бащата, който се грижи за любимата си Мариана и малкия Боби (през април прави 3 г), и мисли за сигурността на семейното огнище.

„Наскоро водих откриването на ски сезона в Банско. Пътувах сам, защото втората бременност на Мариана е малко по-специфична и й забраниха много да обикаля. Като се връщах се замислих, че всъщност е добре да съм жив и здрав в следващите 10-15 години.

Не че преди съм карал лудо, в никакъв случай, но осъзнах, че вече е добре да съм във физическа кондиция, да се пазя, защото отговорностите като че ли са се увеличили. Много хора разчитат на мен да съм добре, да ги нахраня, обгрижа“, с един ей такъв ежедневен пример и дежурната си ведра усмивка казва големите истини, до които е достигнал Део, след като животът му се превъртя на 180 градуса и вече е мъж със семейство и потомство.

То е като житейска клетка, която пада върху теб но ако човек го приема така сигурно би се побъркал. Когато го види като игра, в която се случват нови неща, дори би могъл да разцъфне“, описва състоянието на душичката си в момента той, но не може да прецени дали реално се е променил. Знае само, че отговорностите са се увеличили, с което и редът, който трябва да следва, за да вървят нещата.

Дали преди 10 години му е минавала и най-бегла мисъл, че ще води такъв живот и дори ще му харесва? Разбира се, има си и трудности, колкото и педантично подредено да му е времето. „Хубаво е да имам един двигател за работа и един двигател, за когато се прибера вкъщи. Защото като се прибереш няма как да си уморен. В началото се опитвах да се отпускам у дома, но не става. С течение на времето и това развих“, признава Део и веднага пуска шега, че да не стане сериозен разговорът: „влизам в една такава възраст, в която мога да се отпусна и да легна“. Следва гръмовен заразителен смях и опит да се сети на колко години е всъщност – 43.

„Замислих се и колко е по-добре децата по-рано да се родят. Но пък човек тогава не е толкова оформен и двойките често се разделят. И аз съм отраснал в такова семейство“, ето я и тази нерешителност, за която неведнъж е признавал той. Затова и двигателят на семейството е съпругата му Мариана. Още преди да имат деца тя е взела решението дали да са двойка, тя е предложила брак, тя е водила борбата с него да имат деца, защото Део не се е чувствал готов.