Има хора, досегът до които е като полет в друг свят. Свят на музика, изпълваща душата с красота и изящество. На талант, даден от Бога, съвършен в своята брилянтна чистота и естествен финес.

Хосе Карерас ни го напомни в съботната вечер, когато столичната Арена „Армеец“ се превърна в храм на един от най-великите оперни гласове на всички времена.

Близо 9000 души напълниха залата, за да си кажат „сбогом“ с легендарния испански тенор. Концертът на Карерас бе единственият на Балканите в рамките на прощалното му световно турне, организирано от Арт Бг., а фактът, че избра именно София далеч не е случаен.

Връзката на великия тенор с България датира от десетилетия, маркирани от приятелствата с Николай Гяуров и Гена Димитрова. Първото му качване на родна сцена е през 1980 г., когато е поканен на петдесетия юбилей на Гяуров. Оттогава насетне, за тези 39 години, се е връщал винаги с удоволствие, защото - както сам разказа пред „Монитор“ при кацането си у нас - Българската публика винаги ми е показвала колко е мила и колко ме подкрепя.

А тя го демонстрира отново броени дни по-късно, докато аплодираше с хъс и нежелание да го пусне всяка негова ария. Той пък й благодари, като не само утоли глада на меломаните с божествения си глас, но й остави и наследник – българският тенор и негов ученик Росен Ненчев. И младото българско сопрано Илина Михайлова, която блесна с арии на Лехар и Гуно.

На сцената заедно с него бе и племенникът му и ученик на Херберт фон Караян – диригентът Давид Хименес, под чиято палка оркестърът на Софийската опера и балет виртуозно редуваше арии на Верди и Пучини с други шедьоври на световната класика и италиански канцонети.

Над 2 часа продължи прощалният концерт на Карерас. Време, в което публиката имаше възможност да се наслади на почти дузина негови солови изпълнения, сред които любимата на испанския тенор италианска песен „Chitarra romana“, както и на дуети с Ненчев и Михайлова. На българския си ученик Карерас предостави възможността да блесне със соло на „O sole mio“ и брилянтно изпълнение на „Funiculi, Funicula“ в съпровод на детски хор, чиито изпълнители са били подбрани лично от родния тенор.

Но ако с тях Ненчев изправи на крака публиката, то сърцето й грабна със следващото си изпълнение - „Моя страна, моя България“, завършена с признанието „Обичам ви“. Самият Карерас се сбогува с българските си почитатели с онзи неподражаем стил и финес, превърнал се в негова запазена марка.

Неговият последен поклон към родните меломани бе „Наздравицата“ от „Травииата“, изпълнена заедно с двете български надежди на операта. Но те – меломаните, излязоха от залата с надеждата, че поклонът все пак няма да е последен за България и ще имат отново възможност да видят великия тенор на родна сцена.

Източник: Monitor
Снимка: БТА