Бетовен и революцията

Бетовен се интересува не само от музика, но и от философия, литература и политика. В ранните си композиции той често слави героизма. Възхищава се от Френската революция и посвещава на Наполеон своята Трета симфония „Ероика”, тоест - „героичната”. Когато обаче Наполеон се обявява за император, разгневеният Бетовен изтрива посвещението от заглавната страница на симфонията.

Та-та-та-тааа: симфониите на Бетовен

Цял свят познава началото на Петата му симфония. Това са едва четири тона, които обаче имат огромно въздействие. Бетовен създава общо девет симфонии - много по-малко от Моцарт, който пише цели 41. Днес всеки голям оркестър, който има някакви претенции, задължително има в репертоара си и деветте Бетовенови симфонии. Те са толкова мащабни и толкова зашеметяващи като звук, че композиторите след Бетовен дълги години не могат да се отърват от комплекси за малоценност. И цифрата 9 навярно травмира следващите поколения композитори, някои от които така и не успяват да напишат повече от девет симфонии.

Върхът: Деветата симфония

Повечето хора веднага ще разпознаят последната част от тази симфония с хора, който пее „Одата на радостта” по едноименното стихотворение на Шилер. Бетовен вече е напълно оглушал, когато пише Деветата. Не успява да чуе дори френетичните овации след премиерата ѝ на 7 май 1824 година. Тази симфония и до днес запазва своето могъщество. През 1970 година нейна поп-обработка става хит, който обикаля света, а през 1985 „Одата на радостта” е избрана за химн на ЕС. Симфонията има времетраене около 70 минути, а любопитното е, че компакт-дискът със своя капацитет от около 80 минути отчасти се съобразява тъкмо с нея. Когато създателите на CD-то се допитали до известния диригент Херберт фон Караян, той им казал, че на компакт-диска трябва да се събира цялата Девета симфония на Лудвиг ван Бетовен.

Слуховите апарати на Бетовен

Бетовен започва да оглушава още на 27-годишна възраст, а на 48 вече е напълно глух. Според най-новите проучвания, причина за оглушаването му е болестта „петнист тиф”, пренасяна от бълхи. Въпреки оглушаването си, Бетовен продължава да композира. Той притежава така наречения „абсолютен слух” и може във въображението си да си представя как звучат отделните тонове и техните комбинации.

Днес е известно, че тогавашните опити да се лекува глухотата му са били много болезнени и навярно само са предизвикали допълнителни възпаления на вътрешното ухо. В бонския музей могат да се видят ужасяващите тръби, които той - без никакъв резултат - е използвал като слухови апарати. Бетовен постепенно изпада в самота и се превръща в особняк. Не може да общува с хората другояче, освен с бележки, а тогавашните хроникьори за съжаление ще го запомнят точно такъв: свъсен и необщителен.