Неговото преклонение към Шекспир – принца на световната драматургията, е засвидетелствано не само с филма „Венецианският търговец“, където е разтърсващ Шейлок под режисурата на Майкъл Радфорд. А и с отличния документален филм (един от 4-те филма, режисирани от Пачино) „Ричард III – един човек, един крал“, истински учебник по театрална режисура и актьорска игра.

Не всички роли, които са му предлагали, са го вдъхновявали обаче: сред многото, които е отказал, са например Хан Соло от „Междузвездни войни“ (изиграва го Харисън Форд), „Имало едно време в Америка“ и „Шофьор на такси“ (образите впоследствие са поверени на неговия приятел и вечен съперник Робърт де Ниро), „Крамър срещу Крамър“ (ролята получава Дъстин Хофман), „Апокалипсис сега“ (вземат Мартин Шийн), „Хубава жена“ (урежда се Ричард Гиър).
 
„Съкровище, просто трябва да свикнеш“

В интервю, дадено от Ал Пачино в хотел „Четири сезона“ в Бевърли Хилс броени дни преди пандемията от коронавирус да блокира всички възможни дейности и да наложи социална изолация, големият актьор казва: „Винаги съм мислел, че ще умра на снимачната площадка на някой филм. Сега добавям: може и на снимачната площадка на някой тв сериал“. Твърди се, че в сериала „Ловци“, за който стана дума, Пачино е в перфектна форма и хич няма вид на умиращ. Ето какво споделя той за начина, по който поддържа забележителната си енергия и на 80: „Енергията зависи от посоката, в която животът те понесе. От начина, по който преминаваш от една фаза в друга, особено когато следваш пътя на славата, с която трябва да свикнеш да живееш.

Аз съм късметлия, че съм получил тези възможности в живота си. Спомням си какво ми каза големият Лий Страсбърг, когато преминавах през труден период в началото на 70-те. Той беше човек с огромна интуиция, беше видял какво ли не и знаеше много за това състояние, защото познаваше и други актьори, които са се сблъсквали с него. Тогава той ме погледна и ми каза: „Знаеш ли, съкровище, просто трябва да се адаптираш“. Трябва да се приспособяваме към това, което ни се случва“. И още:

„Започнах да мисля, че ставам на 80 преди около година, така че за мен не е голяма изненада. Някои казват, че разликата се усеща, но аз я усетих, когато станах на 75. Тогава някои неща се промениха – например начинът, по който виждам и възприемам нещата около мен. При някои това настъпва по-рано, при други по-късно. Харесва ми фазата, в която се намирам, и начинът, по който се справям с нещата. Бих искал да съм имал този усет и преди 20 години, но добре че го имам поне сега“.

Снимка: БГНЕС