Митрофанова на Бизнесдама на годината

Руската посланичка Елеонора Митрофанова, с кожено пато и...

$1M за нашата Дакота Дичева след...

Много добра Дакота Дичева смаза противничка и взе чек за...

Сбирката на ГЕРБ като панихида за 22-г. от смъртта на Тато днес

отпечатай новината

05.08.2020 15:10 | Видян 1795 пъти

Сбирката на ГЕРБ като панихида за 22-г. от смъртта на Тато днес

5 август, който ГЕРБ избра за своята извънредна (като всичко напоследък) конференция, всъщност е денят на смъртта на Тодор Живков (05.08.1998г.), което със сигурност означава, че разбирането за комуникация на властта е на първолашко ниво. Особено, когато лайтмотивът от словото на премиера беше досущ като девиза от съобщението за свалянето на Тато в Работническо дело: "Всичко в името на народа, всичко за благото на
народа".

Това беше и един от Живковите девизи, които помним. Редом с "Дела, дела и пак дела", който видяхме като слоган в кампанията за местните избори на ГЕРБ есента във варианта "Работа, работа, работа". На този фон думите на премиера, че бил жертва на онзи режим, няма как да звучат убедително. Толкова по въпроса за всички социални антрополози, политически психолози и други представящи се за комуникационни гуру-та на властта.

Започваме историята на Живков от политическия край, нареден от Москва. Изпратен на пленум на 10 ноември 1989 г. с благодарности, изключен от БКП 6 дни по-късно и изгонен от резиденцията в Банкя, която му беше дом, а след месец и нещо вече поставен зад решетките по Дело №1 срещу него "за извращенията" на режима, което той след години успя да докара до оправдаването си.

Понеже коалиционните партньори на ГЕРБ от СДС, явно по съвет на същите "разбирачи", споменати по-горе, предложиха идеята за Велико Народно събрание, също като другарите на Тодор Живков след като му взеха властта, нека да напомним малко известния факт, че Живков е депутат във Велико Народно събрание след преврата на 9 септември 1944 г. Той е сред гласувалите ДимитрОвската конституция, както би я нарекъл, четвърт век преди да направи своята Живковска през 1971 г.

Преди 9 септември печатарският чирак и синдикалист е бил връзка на ръководството на нелегалната БКП с отряда Чавдар в Софийско, в който начело е неговият бъдещ военен министър Добри Джуров - един от хората, които накрая ще го свалят, заедно с бащата на Сергей Станишев - Димитър, и бъдещия идеолог на Партията Йордан Йотов - също "чавдарци".

Както сам разказва Живков, по онова време при един капан на полицията иска да си тегли куршума, за да не бъде заловен, но оръжието засича и той остава жив. Не споделя с никого тази история, докато отива при Ванга като първи партиен и държавен ръководител и тя му я разказва пред неговия смаян поглед - това сам Живков го признава след падането си от власт.

След преврата на 9 септември става временно шеф на софийската полиция, после през 1949 г. за няколко месеца е кмет на София - между другото, първия избран кмет - преди него от 1878 г. всички са назначавани.

Оттам почва стремителна партийна кариера като секретар по селското стопанство на ЦК на БКП. Става любимец на зетя на Георги Димитров и поради това премиер и лидер на БКП Вълко Червенков след смъртта на "вожда и учителя". Той му поверява изцяло ръководството на комунистите на 4 март 1954 г. като първи секретар, за да се посвети на икономиката като премиер. Ала Живков успява да се съюзи с ветераните на партията и да му спретне преврат през април 1956 г, като слага за премиер легендата Антон Югов, комуто обаче взема МВР.

Това е само временно, докато успява да сложи свои хора навсякъде. Особено важна е дясната му ръка Минчо Спасов, който де факто е бос на тайните служби. Така успява и да катурне "старите другари". На 27 ноември 1962 г. Тодор Живков обединява партийната и държавната власт като става, освен първи секретар на БКП, и председател на Министерския съвет на България и остава на поста до 1971 г.

Тогава закрива синекурната длъжност председател на президиума на Народното събрание, която се дава на коалиционните партньори - земеделците, и е равнозначна на държавен глава. Сам става президент. Длъжността, за да не звучи по "капиталистически" е наречена председател на Държавния съвет на Народна република България. И остава на нея до 17
ноември 1989 г.

Всъщност, при преговорите за напускането на позицията на лидер на БКП на 9-10 ноември 1989 г., която през 1971 г. е нарекъл "генерален секретар" - позицията със същото име, но друга същност се върна за малко в МВР преди няколко години, той смята, че е договорил с превратаджиите срещу себе си оставането на върха на държавната власт. Ала се е лъгал. Собственото му протеже Петър Младенов, седмица след като му отнема партийното, отнема и президенсткото му кресло.

За главен обществен обвинител на "Тодор Живков и неговото обкръжение" е ангажиран другият млад "кадър" на Живков - Андрей Луканов, когото през 1986 г. е твърдо убеден да свали от поста вицепремиер. Но минути преди края на 13-ия конгрес на БКП, по волята на съветския посланик, потомъкът на партиен клан е оставен кандидат-член на Политбюро, а след това дори е издигнат до първи вицепремиер. Още един, освен Живковия човек на точно същата позиция Стоян Марков, който пък е тъст на брата на Милен Велчев - двамата братя продадоха преди дни БТК.

Снимка: БТА

автор: СЛАВА

Етикети:
Добави в: Svejo.net svejo.net Facebook facebook.com

Няма коментари към тази новина !