Новият пиар на премиера явно е решил, че с революционна постановка на ръцете на главния медиен герой на България от 19 години и вече почти пълни десет неин министър - председател, ще му изгради различен имидж. Вече сме гледали този филм в края на Тройната коалиция: месец - два преди крушението й, и не помогна за ъпгрейд.

Защото в театъра, когато артистът мисли за жестовете, които неотдавна е трябвало да заучи, напрежението се отразява на помненето на текста, който има да произнесе. И той страда: и актьорът, и текстът, та и публиката.

Никак не е случайно, че в Книгата е казано: "В началото бе Словото"... Тази власт човекът с думи я е взел и я е ударжал, не с жестове. Как може това да не се разбира?!

По имиджмейкърските детайли е важно да се отбележи и друго: работата върху жестовете, дори не съвсем естетвени, както е видно пред камерата, хубава, ала когато те противоречат на мимиката и тя издава напрежение, на моменти човек би си помислил - дори отчаяние, какъв е смисълът от размахването на ръце?

Още повече, това е запазена марка на друг класик у нас: Лили Иванова, която тази година закръгля 60 лета на сцена - цели 12 петилетки, както се планираха по нейно време.