Казва, че за да разпусне, обича да си отваря по бира, почитател е на малиновото вино, а любимите й коктейли са тези с ирландското уиски. Най-свиден начин за разведряване обаче за нея е пътуването. „Обичам да пътувам. Ако нямам възможност за това, обичам да се занимавам с албумчето със снимки и писма, което правя за сина си, обичам да чета, да пиша някакви душевни излияния из тефтерите си... но предпочитам да съм на път“, споделя тя.

Разкрива, че няма място на планетата, което да не би искала да посети, а напоследък все повече се замисля за Португалия или Занзибар. А най-цветистото й и незабравимо пътешествие до този момент е било в родните ни земи, когато едно топло лято приключенският и смел дух на актрисата я е подтикнал да прекоси ширините на България сам-сама.

„Спях сред виещи чакали, по ръба на скалите, запознавах се с изумителни хора и живеех същински“, спомня си Силвия, за която пътешествията не са просто разнообразие, а начин на живот. Точно това безметежно усещане е и формулата, която я кара да се чувства будна и я изпълва отвътре. „Усещането за свобода. Дните без аларма. Времето сред природата. Осъзнаването колко малки сме всъщност. Мисълта, че щом имам две ръце и два крака - значи всичко е наред“, доверява тя.

Освен пътуването друго, което пази усмивката й все така сияеща, а излъчването - бодро, е детското в нея, което тя успява да запази въпреки всичко. Казва, че с годините това е все по-трудно заради растящите отговорности, но понякога се сеща, че е най-важно да бъде себе си и да се наслаждава, давайки най-доброто, което има.

Споделя, че голяма помощ в това отношение й оказва нейното собствено дете - синът й Сива, който тя посрещна заедно с македонския режисьор Зоран Петровски през декември 2016 г. „Детето ми помага много, особено напоследък, когато можем да водим интересни разговори и мога да разбера как мисли той“, споделя актрисата, която играе Пипилота в Театър „София“.

За собственото й детство разказва, че е било прекрасно. Любимите й игри са били (и все още са!) кър, народна топка, фунийки, стражари и апаши. „Слава богу, когато аз растях, общувахме същински и нямаше технологии, които да произвеждат самотни, затворени хора. Бях щастливо, щуро, диво дете“, спомня си 33-годишната Силвия.

А с така обичните игри от този светъл период актрисата е имала време да навакса през пандемията, която макар да я е лишила от някои любими неща, донякъде и се е отразила положително, защото е имала повече време за семейството си и дейности като кулинарията. „Пролетта всъщност ситуацията ми дойде като лелеяна почивка. Стояхме си вкъщи семейно, наваксахме си многото пропуснато време заедно, имах време и желание да се вихря в кухнята“, разказва тя.

Въпреки всички трудности изолацията действително дари всички ни с малко повече време. А за феновете на сериала „Пътят на честта“ това значеше възможност да изгледат първия му сезон още няколко пъти. Те все още чакат отново да видят любимата си героиня Кера по екраните, а за финал на нашия разговор Силвия, която й вдъхна живот в продукцията, ни подшушва, че това не е невъзможно: „Проектът на сериала е за два сезона. Предполагам, че пандемията е осуетила продължението, но вярвам, че някой ден ще има втори сезон“, завършва тя оптимистично.