И днес е ден за преяждане, та сме длъжни да разкажем следното:

Легенди и митове вървят с пълна сила около петия вкус, недостижимия Умами, обвит в мистерия и служещ умело за рекламата на азиатските ресторанти, които претендират, че единствени го постигат. Да, да, ама не. Има го в сармите и свинското със зеле – заради зелето в съвсем натурален вид. И се нарича натриев глутамат. Има го също в дълго варените домашни бульони – не в купешките кубчета, които бъкат от химия. А също в рибата и сиренето. Но най-вече – и затова сме влюбени цял живот в него – в майчиното мляко.

Първият лайфхак по темата е особено подходящ за днешния ден на трапези и софри: глутаматът всъщност има прост ефект – усилва вкуса, но и провокира преяждане. Внимавайте с него.

Той може да доведе до хипертония и влошено зрение, ако често прекаляваме с него. Например, ако много хапваме чипсове и други подобни храни – там го предозират, за да ни пристрастяват.

Вторият лайфхак е да не добавяме сол, когато има вече глутамат. Така превръщаме взривния ефект на негативното влияние на „вълшебния” вкус в истинска убийствена за организма ни бомба.

Третият лайфхак обяснява защо мнозина толкова много обичат азиатска храна. Защото майсторите от Изтока владеят умението да ни пробутват овкусен с умами или по-просто – натриев глутамат, целия боклук от хладилниците и долапите си. Пристрастявенето към тяхната кухня е наричано от учените Синдром на китайския ресторант.

Как се разпознава?

По тежестта в стомаха, гаденето, недовиждането, главоболието, след като сме преяли с ястията им – всичко това се дължи на натриевия глутамат и не е шега работа. И за физиката, и за психиката ни.