Домът на Гучи е изгубен в превода още от самото си заглавие на български, защото и на нашия език, и на английски, на който е оригиналното заглавие, имаме специална дума за „къща” и друга за „дом”. Така че The House of Gucci e Къща Гучи. Или още по-добре: Модна къща Гучи.

В превода обаче се е изгубил и великият иначе Ридли Скот. Изобщо не е разбрал драмата на едно абсолютно пословично италианско семейство. Прав е Том Форд, че това е оформило „сапунка”, която би могла да носи и името на мексиканския сериал Богатите също плачат.

Режисьорът се е опитал да натовари на крехките рамене на Лейди Гага целия си филм, което е подло спрямо непрофесионална актриса. Понеже тя няма как да разработи, поради липса на опит, дълбочината на образа на златотърсачката, превърнала се в световна бизнес хиена и накрая – като отчаяна съпруга – в поръчител на убийството на мъжа си. Това е доста силна истинска история, изгубена в превода не по нейна вина.

Още по-слаб на екрана е Адам Драйвър, чийто образ също е плосък по сценарий като белия екран в киното, а и той изглежда извън времето и пространството в играта си и няма никаква връзка с оригиналния герой, който е бил сложен и многопластов в живота. Изобщо не го разбира и не успява да изиграе изтъкания от противоречия Маурицио Гучи – живо доказателство как „природата си почива” при някои наследници и основателно поставя въпроса от списанията „мъжът ли е жената днес”. 

В по-дълбок смисъл, Скот можеше да го доразработи по сходния образ на Комод от Гладиатор, който му се беше получил преди 21 г., вярно – с Хоакин Финикс в ролята.  

Дилемата пред Маурицио Гучи е същата като пред императора, от който е останала Западната стена на София в сърцето на съвременния ни град. Той се опиянява от фамилията и властта си, но се ужасява от тяхната същност, когато разбира истината колко тежка е императорската корона. И двамата загиват нелепо, защото са твърде слаби и твърде отчаяни от своята владетелска несъстоятелност, превърнала се в трагедия при всичките им комплекси...

Няма как да се градят образи, след като Скот дори не си е направил труда поне да разбере какво означават имената, превърнали се по ирония на съдбата в характери на двамата си главни герои. 

Тя е Патриция – поне това да се беше сетил покрай големия си Гладиатор и историята на Рим, върху която работи в него. Значи (жена, която се опитва да бъде) благородничка. С претенции за императрица. И която не се спира пред нищо. Буквално минава през трупове.