- Вероятно заради това заглавието е именно "Лъжите в нас", защото всички пазим нещо скрито дълбоко в себе си и от време на време укротяваме съвестта си заради него…?!

- Точно така е! Много правилно! Всеки лъже себе си, по един или друг начин, за нещо. А тези, които имат повече от другите – дали коли, къщи или апартаменти, си мислят, че са повече от тях. А не са! Материалното днес го имаш, утре го нямаш. Важно е какво имаш в ума си, в душата. Затова са и всичките тези сложни взаимоотношения в сериала – защото душата на героите е болна, при цялото им имане.

- Ти самата правила ли си си досега ревизия на съвестта?

- Живея доста динамичен живот. А съвестта, която ме гложди и която ми дава и въпроси, и отговори, е навсякъде с мен. Когато нещо се случи, тя се показва. Но в хода на живота, ако имаш отворени очи, ще видиш това, което те изобличава – защото то се вижда всеки ден, във всяка една случка.

- Нали затова казват, че ако вечер си лягаш и спиш спокойно, значи си с чиста съвест и в мир със себе си…

- Да, така е, но пък аз не мога да спя нощно време. Цяла нощ се разхождам, просто нямам мира. Има една молитва, която често си повтарям, а в нея се казва – "Господи, моля те, прости ми за всички грехове, които днес съм извършила". Да, тази молитва дава възможност на човек да се успокои, да продължи нататък, но ако дълбоко в себе си не осъзнава, просто тъпче на едно място. По същия начин, както и моите герои, и роднините им, във филма тъпчат на едно място.

- Но ти нямаш проблем със съвестта? Или греша…

- Аз съм от хората, които каквото им е на душата, това им е на устата. Старая се да се съобразявам, разбира се, но когато споделям, ми олеква. Един вид се изповядвам и започвам наново с греховете (смее се).

А колкото до сериала – има и още един важен извод, за който не знам колко хора си дават реална сметка – колко силно, всъщност, е така нареченото наследствено обременяване. Ние сме обременили по някакъв начин нашите деца с това, което сме им дали, с абсолютно всяко нещо, което сме извършили.

- Синът ти Влади попада ли в този смисъл? Въпреки че не е актьор и не се занимава с театър и кино, по един или друг начин, той ще е сравняван винаги с баща си – с големия Стефан Данаилов, а също и с теб?!

- Да, в неговия случай е така. Но и извън това – имам предвид, че отношенията ни с децата се градят, до голяма степен, на това, което самите ние сме видели в себе си. Всичко, което е в нас, се предава, така че, каквато и лъжа да сме прикрили, тя няма как да бъде крита дълго.

Права си за това, че Владо ще е сравняван винаги, но и той отдавна е осъзнал това и е прогледнал за много неща.