1 март е денят на Баба Марта. На първи март и следващите дни всички хора си подаряват червено-бели конци или малки вълнени кукли, наречени Пижо (мъжкият персонаж) и Пенда (женският), известни още като мартеници. Наречени са така, защото носят името на март.

Според традицията Марта (женският вариант на думата Март) е ядосана старица, която бързо променя настроението си от лошо към добро и обратно.

Има много поверия и истории за значението на червено-белите символи на мартениците, като най-популярната е следната:

Преди много векове родът на Аспарух (известен още като Исперих) напуска дома си в далечните Тибетски планини в търсене на плодородна земя, на която да живее народът му. Прабългарите преминали през много реки и планини, докато накрая стигнали до земите на славяните при река Дунав, които посрещнали управляващия род Дуло и народа му като скъпи гости. Славянките, облечени в бели премени, носели напитки, а масите били пълни с храна – всичко, което растяло на тази благодатна земя.

Но младият кан Аспарух бил тъжен, липсвали му майка му и скъпата му сестра Калина.
Той седял край огромната река и сълзите се стичали по скритото загоряло лице, докато се молел на боговете и слънцето да се случи чудо.

И то наистина се случило! Една лястовица кацнала на рамото му и канът споделил цялата си мъка с нея. Тогава лястовичката отлетяла, обратно в земите, откъдето дошли прабългарите, и с човешки глас съобщил на Калина, сестрата на кана, че брат й е намерил нова земя за своето царство, но тя много му липсвала и изпраща своите най-добри чувства...
Калина много се зарадвала на това и решила да изпрати знак на брат си, че е разбрала новината. Направила китка от някакъв зелен храст, вързала я с бял вълнен конец и направила възелчета на края на конеца за поздрав, и изпратила лястовичката да отнесе този кит на брат си.
Лястовицата полетяла бързо като светкавица и много скоро отново кацнала на рамото на кана. Но поради дългия полет крилото му било наранено и няколко капки кръв обагрили бялата вълнена нишка. Канът бил толкова щастлив да види зеленaта китка и че е получил поздрава на сестра си и затова закрепил китката на гърдите си.
Канът заповядал на хората си да слагат на този ден всяка година по една китка усукани червено-бели конци за здраве и небесна благословия.

Според легендата, това се случва на 1 март и оттогава остава традиция.

Според българската традиция всяка сутрин на първи март в двора трябва да се пали огън с много дим. Тогава всички живеещи в къщата прескачат три пъти огъня с лице към изгряващото слънце, за да прогонят злите духове и да прогонят всички болести.

Тогава стопанката на къщата изважда няколко червени дрехи и платове и ги хвърля по клоните на дърветата и по оградата.

След това накичва малките ярета и новородените животни с мартеници, които сама е приготвила от вълнени или памучни конци.

Източник: guidebsbg.org