В Намибия живее мистериозното племе Химба, в което датата на раждане на дете изобщо не се счита за момента на неговото раждане, а за деня, в който майка му е имала идеята да има дете!

Когато една жена реши да има дете, тя отива някъде в гората под някое дърво и се вслушва в тишината, докато не чуе песента на детето, което иска света. Когато чуе тази песен, тя отива при мъжа, който ще бъде баща на детето и го учи на тази песен. Те пеят тази песен по време на зачеването на детето, сякаш викат бебето на този свят.

След това, когато майката вече е в последните седмици на бременността, тя учи на тази песен селските акушерки и възрастни жени. В резултат на това, когато се роди детето, възрастните жени пеят тази песен, приветствайки бебето. Детето расте и другите от племето също наизустяват песента на детето. И ако изведнъж се случи нещо, например детето падне и си удари коляното, някой ще го вдигне и ще му изпее неговата песен. Има още една причина да пеят. Ако внезапно някой направи нещо лошо, те го поставят в центъра на селото, заобикалят го и отново му пеят неговата песен.

Племето вярва, че антисоциалното поведение се коригира не с наказание, а само с любов и уважение към индивида. Когато разпознаете собствената си песен, нямате желание или нужда да направите нещо, което да разстрои другите. Така минава целият им живот. Песните се пеят заедно от съпрузи. И накрая, когато човек лежи на смъртно легло, цялото село, знаейки песента му, я пее за последен път.

Емил Лазаров