Един ден, когато е на девет години и живее в малък екстремадурански град с импровизирани къщи от кирпич, стръмни улици и прашни, оскъдни хоризонти, Педро Алмодовар хваща майка си в лъжа.

Семейството неотдавна се е преместило на юг от Ла Манча и Франсиска Кабайеро свързва двата края, като чете и пише писма на неграмотните си съседи. Докато чете над рамото на майка си, Алмодовар осъзнава, че думите на страницата не съответстват на тези на устните ѝ.

„Тя импровизираше и казваше неща, които не бяха в писмата“, казва той. „Майка ми познаваше всички съседи - знаеше бабата и внучката и как се разбират. И така тя измисляше неща. Например, ако забележеше, че никой не е попитал за бабата, тя казваше: „Надявам се, че баба е много добре и знае, че много мисля за нея“. Това не беше в писмото.“

Когато се прибраха вкъщи, той я попита защо е измислила споменаването на бабата. Майка му го погледна и отговори: „Видяхте ли колко я зарадва?“

По онова време Алмодовар е най-силно поразен от факта на лъжата. Но когато годините минават и той започва да пише разкази на пишещата машина Olivetti, която майка му подарява, когато е на 10 години, той разбира смисъла на нейните действия. „Осъзнах какъв огромен урок ми беше дала: че животът се нуждае от измислица, за да го направи поносим. Нуждаем се от художествена литература, за да можем да живеем малко по-добре.“

Истината, която майка му предава в онзи ден, е в основата на El último sueño, сборника с разкази и мемоари, публикуван на английски език като The Last Dream. 74-годишният Алмодовар е изминал почти неизмеримо разстояние от къщата в Орелана Ла Виеха, чиито голи подове се превръщат в кал под мопа на майка му.

Елегантните офиси на продуцентската му компания в центъра на Мадрид, които се намират в близост до студио за йога и на кратка разходка от неомавританското великолепие на градската арена за бикове Лас Вентас, са облепени с плакати на филми - Ела, завържи ме!, Високи токчета, Жива плът, Всичко за майка ми, Volver - които описват един изключителен режисьор, който вече е в шестото десетилетие на кариерата си.

Мария Пенчева