Филмът Гунди опасност или възможност е за Вас в навечерието на премиерата на Без крила?

За мен всяка опасност е възможност. Със сигурност донякъде е добре, защото мотивира нашия екип да вложи повече усилия в рекламата на филма ни, който ще има премиера на 4 декември. Усилия да работим повече по постпродукцията, да вдигнем нашето ниво. Надявам се да проработи и интуитивно – Гунди вкара в кината много хора, които се надяваме да поискат да гледат още една вълнуваща спортна история. Иначе, едва ли дори Иван и Андрей са очаквали успехът на филма им да бъде толкова голям. Хем им завиждам благородно за резултатите, хем не – ако решат да правят следващ филм, ще им бъде много трудно да постигнат успеха на Гунди, с който всички ще го сравняват. Такъв комерсиален удар се прави веднъж на 20 - 30 години у нас. Трудно ще се намери и друга такава фен база за филм...

Ние просто направихме най-доброто, на което сме способни. Честно казано, важното сравнение за мен е между новия и предишните ми филми.

ВИЖТЕ СНИМКИ ТУК!

Без крила май е абсолютно различен от филмите Ви досега? Най-малко, защото е биографичен и не е комедия...

Не всичко е реално в Без крила. Да кажем, че сме вдъхновени от историята на Мишо Христов. В нея обаче са вплетени и много мои идеи – философски, житейски и всякакви, както и идеи на Башар Рахал, с когото заедно стоим зад проекта. Ключът към историята е различен. Гледам го не просто като разказване на биографията на човек, който губи ръцете си и става шампион, въпреки това. За мен е една история за приемането на себе си. Това е тема, която ме вълнува от години и е лайтмотивът на филма. Разказваме за вътрешната борба със себе си, за това, че победата не е само изкарване на гнева и агресията на терена.

Има ли все пак и нещо смешно?

Няма нищо смешно. Филмът е по-суров и по-реалистичен, 1000% честен.

Това не е ли така нареченият „фестивален филм”?

Не, щеше да бъде готино да беше и фестивален, но бих го нарекъл "смислено мейнстрийм кино, което вдъхновява". Взех решението какъв да бъде, преди да започнем работа. Башар искаше нещо фестивално, а аз не бях убеден. Срещнахме се със Сашо Донев, който е един от най-големите познавачи, а той ни каза, че фестивалите обичат истории за успеха. Това означаваше героят ни да бъде представен като жертва, а аз исках, без да бъдем идеалисти, да покажем как въпреки трагедията, човек би могъл да преодолее тъмната си страна. Един фестивален филм следва да бъде и политкоректен, а аз исках да си го направим свободно и артистично.

В тази история с преодоляването да не би да разказвате за самия себе си?

Аз съм приел като урок провала си с Нокаут например. Така че новият ми филм Без крила разказва и за мен. Мисля, че както при успех човек държи да се похвали пред целия свят, по същия начин е добре да отговаря и за провала си, да каже – този път не се получи.

Защо в новия филм я няма бандата звезди от предишните Ви продукции?

Нямаше да бъде сериозно да използвам същите лица, както в комедиите. Защото този филм е различен и в него присъстват истински персонажи. За ролите на реално съществуващите герои сме търсили актьори, които да напомнят за тях дори физически. Много важна беше и спортната форма. Наум Шопов в главната роля е в отлична спортна форма, с много здрави крака е и прилича на Мишо Христов. Лео ( Леарт Докле ), който играе неговия треньор, е работил с мен в 2 сериала – Братя и С река на сърцето. Той винаги дава много от себе си. Свърза се с истинския герой и го изучи. Двамата с Наум тренираха в продължение на 7 месеца. Първите два снимачни дни ги направихме на истинско паралимпийско състезание в Дубай. Стефани ( Обадяру ) пък има първата си голяма роля в нашия филм. Не беше лесно да се намери момиче, което хем е тъмнокожо, хем говори отличен български език. Любовната й история с главния герой е измислена – трябваше ни да покажем двамата герои, които са различни от всички останали наоколо и това ги обединява.

Защо Вие не играете в Без крила, за разлика от предишните Ви филми?

Нямаше подходяща роля за мен в този филм. Иначе не съм се отказал да играя по принцип. Казах си, че е добре да отпочина малко и да се концентрирам върху режисурата, което беше и важно за филма. Сцените на националния стадион, ангажиран от нас за две нощи, бяха доста трудни за поставяне и заснемане по специфичен начин. Едва успяхме да се вместим в това кратко време.

И тази Ваша продукция ли беше отрязана от Националния филмов център, както е бил и филмът за Гунди?

Без крила е първият ми филм, който спечели субсидия, макар и нискобюджетна. Предполагам, че темата на филма оказа влияние. Досега съм рязан 14 или 15 пъти от НФЦ. Винаги много съм се старал със сценария при всяко неуспешно кандидатстване, а сега стана толкова лесно. Започнах да пиша, докато снимах сериала С река на сърцето във Видин. Пращах 2-3 седмици по малко от бъдещия сценарий на Башар. Той каза – подаваме го. И получихме най-високата оценка... После подобрихме сценария в работния процес.

Достатъчно ли бяха парите от субсидията?

Става въпрос за 450 000 - 460 000 лева при бюджет от 600 000 лв., което е една идея над повечето ми досегашни филми. Парите не са много, но е ОК за амбициите, които имахме за този проект. И ни спести усилията да търсим пари всеки ден.

Колко зрители трябват, за да бъде един български филм рентабилен?

Над 80 000 - 90 000 зрители в кината могат да направят един български филм да излезе на плюс, ако е правен скромно. Това означава около 1 милион лева приходи. От тях 200 000 - 300 000 лв. остават за продукцията. Ако човек инвестира собствени пари, трудно може да постигне рентабилност. При някакъв амбициозен и мащабен в нашите разбирания проект - примерно за 4-5 милиона лева бюджет, е сигурно, че ще си изгуби парите.

Борис Ангелов