Току-що завърших тридневното гледане на “Мария”, холивудският епос за живота и смъртта на Мария Калас. Или по-точно частта, в която се мота като гламава по нощница, предозира с антидепресанти или извежда пуделите из Париж. Три дни, защото се налагаше да спирам и да се поразведрявам с по един-два епизода от Dune Prophecy и търсене на хотели из тропически дестинации. Иначе трудно се издържат мъчителните опити на Анджелина Джоли с мрънкане и гърчене да докара древногръцкия трагизъм, който струи от всяка фибра на Калас. Но вината не е в Анджелина. Тя така или иначе си е убедително посърнала, откакто се раздели с Брад.

Виновен е Пабло Лараин, който в последните години хваща най-вълнуващите, драматични и вдъхновяващи женски истории на нашето време и ги превръща в изключително дразнещи, маниерно депресивни полюции, в които най-талантливите актриси на световното кино гледат като улави в точка в 10-минутни сцени, опитвайки се да се пресъздадат дълбоките душевни страдания на Джаки, Даяна, а сега и Мария Калас. Задължително по нощница или пеньоар. Актрисата, разбира се, бива номинирана за Оскар, а на публиката, която се чувства като част от медицински експеримент се вика: млък бе, нищо не разбираш от високо изкуство. Нищо. Trump will fix it. Ще мине и тази мода. А последната дума винаги е на Нейно Величество публиката, която игнорира всякакви моди и издава присъдата си в боксофиса. Лараин до сега едва си покрива разноските.

Гледайте “Мария” на собствена отговорност, но само не ми обяснявайте каква многопластова и въздействаща роля прави Анджелина, че ще извадя пеньоара.

За още хейтърски ревюта, не сменяйте канала.

Ирина Асиова-Диамант