Музиката като медитация и психотерапия: кое кога да слушаме, за да използваме максимално първите 6 секунди, в които чуваме наистина внимателно?

Музиката, за разлика от литературата, живописта, киното или театъра, е изкуство, което няма нужда да осмисляме - то влияе напълно пряко на всеки човек, независимо от подготовката или интелектуалния му багаж. Докато другите видове арт включват, тя изключва. Именно заради това специалистите я препоръчват като медитация, а дори и като психотерапия. Днешният ни лайфхак е посветен на това какво и кога да слушаме.

Сутрин най-подходящото нещо за старт, особено на закуска, е т.нар. Добре темперирано пиано/ клавир на Бах, чието пълно име е тип "последният да затвори врата": „Добре темперирано пиано, или прелюдии и фуги във всички тонове и полутонове, касаещи както мажорните терции, така и минорните. За полза и употреба на жадното за учение музикално юношество, така и за забавно времепровождение на тези, които вече са преуспели в това учение; съставено и изготвено от Йохан Себастиан Бах – понастоящем на великия княз Анхалт—Кьотенски капелмайстор и директор на камерната музика“.

Преди него обаче, също като във филма Ах, този джаз, където не попада случайно, са Годишните времена на Вивалди, които идеално вървят за къпане, както на екрана, но психолозите смятат, че тази музика идеално се комбинира с течаща вода изобщо - от миене на ръцете до миене на чиниите. Т.е. не само за сутрин.

Барокът/предкласиката е най-органичната, най-импровизираната, най-необмислената и най-ненатоварената от авторите си със съдържание и идеи музика, затова е смятана за най-подходяща за енергизиране сутрин.

Тя и класическата музика имат по-сложна хармония от съвременната, основана на 4 акорда, така че това я прави и по-подходяща като медитация.

Сутрешното слушане на музика трябва да предшества, или още по-добре да елиминира, стреса от смарт-устройствата и тв новините, които имат обратния ефект - вместо да ни водят до по-висока работоспособност, ни потискат и стресират.

Ако можем да ги избягваме и да заменяме поне времето веднага след ставане и преди лягане за музика, това би ни направило много по-здрави, особено психически, но също така и физически.

Психолозите наричат една такава нежна революция в навиците ни reframing или прерамкиране. То форматира по различен начин първо деня ни, после стереотипите ни, накрая и психиката ни.

И това има чисто физически основания: музиката много ярко стимулира паметта. При това не само интелектуалната, но и моторната - т.е. всичко, което правим с ръце - от хирургия до шиене.

Международните изследвания през 90-те години показват и коя музика работи най-добре за работа. Учените разделят три групи хора и им поставят 3 вида задания, които да свършат за определено време. 25% по-високи резултати показват онези, чиято работа е озвучена с музика на Моцарт. Оттам в науката влиза и Ефектът Моцарт.

По-съвременни изследвания пък сочат, че музиката на Бийтълс влияе много положително на активността на хора с Алцхаймер и те имат облекчаване, особено онези в началните етапи на болестта.

Вечер пък е доказано от изследвания, че добре действа музика на Рахманинов, а онези, които не могат да заспят лесно биват приспивани с музика, отвеждаща към транс. Авиокомпании като Катарските авиолинии например използват цяла колекция медитационни мелодии. Те представляват комбинация от звуци на природата и съвсем леко музициране, придружени с нашепване от глас с приятен тембър, женски, между другото.

Звукотерапията, на каквато и сме се подлагали, особено след предварителна диагностика къде имаме проблем в тялото, което се прави със специални апарати, също е много успешна за лечение. Тя изисква както слушане на звуци, така и издаването им - пускане на гласа или пеене, което се оказва идеална самотерапия.

Доказано е също,че внимателното слушане е в продължение само на 6 секунди. В тях може да се разчита на 100-процентово внимание и 100-процентов интерес.

Музикотерапията пък става ефективна, когато й отделим поне 30-40 минути. Както показва и опитът от различните начини на обучение именно това е оптималният срок за активно слушане. Не е случайно, че 40 минути е и учебният час.

Доказано е с изследване също, че родителите наистина могат да възпитат децата с музика, включително да им окажат позитивна психотерапия, като ги "научат" да харесват полезните типове озвучаване.

Борис Ангелов