Коне, използвани в мините, известни като "миньорски коне" или "пит понита", са били неразделна част от въгледобивната индустрия, особено през XIX и началото на XX век. Тези животни са живяли и работили в изключително тежки условия под земята, често без достъп до слънчева светлина и свеж въздух. Въпреки това, те са демонстрирали изключителна издръжливост, интелигентност и връзка със своите човешки партньори - коногоните.

Физически труд: Миньорските коне са били използвани за теглене на тежки вагони с въглища по релси в тесните тунели. Един кон е можел да тегли до осем вагона самостоятелно.

Работно време: Работният ден на конете е бил строго регламентиран. Например, в някои страни законодателството е ограничавало смените им до 7.5 часа.

Опасности: Конете често са спасявали живота на миньорите благодарение на инстинкта си за опасност - отказвали са да се движат, когато усещат риск от срутване на тунела.

Интелигентност: Миньорските коне са показвали способност да "броят" вагоните, които трябва да теглят, и отказвали да се движат, ако товарът е прекалено голям.

Усещане за време: Те са знаели кога работният им ден приключва и сами са намирали пътя обратно към конюшнята дори в тъмнината.

Връзка с хората: Коногоните често изграждали силна връзка с конете си, като се грижели за тях и дори споделяли храната си с тях.

През 1878 г. във Великобритания е имало над 200,000 работещи миньорски коне. С развитието на механизацията броят им постепенно намалява до 8,000 през 1947 г., а последните коне в Уелс се пенсионират през 1999 г.

На 3 декември 1972 г. Руби, последният миньорски кон във Великобритания, е изведен от мината с церемония, символизираща края на една ера.

Миньорските коне остават символ на трудолюбие и издръжливост. В чест на тяхната роля в минното дело са създадени паметници и музеи, които разказват за техния живот и принос към индустрията.

Мирослав Иванов