Издателство „Колибри“ предлага на ценителите на поезията книга с избрани стихотворения на Борис Пастернак, един от най-значимите руски поети на XX век, в превод на Кирил Кадийски. Художник на корицата: Иво Рафаилов.

Лириката на Пастернак му отрежда място до имена като Александър Блок, Владимир Маяковски, Анна Ахматова, Осип Манделщам. За него Марина Цветаева казва: „Пастернак е голям поет. Сега той е най-големият между всички”. В настоящото специално издание (184 стр., 24 лв.) поетическото творчество на Пастернак е представено панорамно: от първите му ярки творби в зората на руския модернизъм през трудните следреволюционни години в Русия, поставили на изпитание мнозина творци, през стиховете от романа „Доктор Живаго" до последната му книга - апотеоз на едно творчество със значение не само за съвременната руска поезия. Преводите на Кирил Кадийски показват многопластовата, често усложнена мисъл на поета, но и богатите възможности на българския език.

Пастернак не принадлежи към никоя школа. Но той не е и родоначалник на школа, той може да има само епигони, но не и последователи. Той не може да бъде учител, защото изповядва идеята, че творецът се учи сам от всичко край него – културни напластявания, природа, човешки взаимоотношения, собствени грешки и увлечения.

Пастернак е поет за истинските ценители, защото нравствените проблеми, които го тревожат, душевните трепети и терзания, които споделя, имат за цел да издигнат читателя, да го възродят. И по този начин Пастернак е в унисон със знаменитата максима, че „поетът трябва да върви пред тълпата!“

Неразбиранията отдавна са минало, горчилките поетът е отнесъл в гроба, останала е лириката, която за сетен път ни доказва, че за истинския поет всяко време е добро, стига той да има смелостта да гледа нещата в очите и да слуша своя собствен глас.

/Из послеслова на Кирил Кадийски/

Борис Л. Пастернак (1890–1960) е роден в Москва в семейството на известния художник Леонид Пастернак и пианистката Розалия Кауфман. През 1912 г. завършва философия в Московския университет, но се отдава изцяло на литературата, публикува първите си поетически творби и се присъединява към общността на руските футуристи.

Поетическият метод на Пастернак, наречен от него „интимизация на историята” и въплътен в стихосбирката му „Сестра, моя жизнь” (1922), се превръща в образец за младите поети, а лириката му, създадена през 20-те и началото на 30-те години, го утвърждава като една от най-значимите фигури в руската литература. След краткия период на официално признание, през който самият Бухарин го обявява за най-добрия поет на Съветския съюз, отношението към творчеството му се променя – поетът е упрекван не само в „откъсване от живота”, но и за светоглед, несъответстващ на епохата.