На български език, за разлика от английския например, „аз” се пише с малка буква. Британците, американците и всички други носители на речта на Шекспир изписват себе си с главна буква. И това се оказва важно психологически и не само. Eто защо очертаваме проблема като лайфхак.

Когато пишем „аз” с малка буква, това може да се превърне в психологически рефлекс – комплекс – проблем. Защото показва идеята за малоценност.

Оттам следва подчинение на определени обществени норми, които в голяма степен са остарели. Например, вътрешното приемане на безумния въпрос: „Кой си ти бе”, който е също като да се питаме постоянно: „Какво ще кажат другите”?

И вместо да обичаме в себе си, да вярваме в правотата си, както и в своята собствена стойност и да отстояваме свободата си. И то, за „да служим” на криворазбрани постановки, които не само ни дърпат назад, но и ни карат да изпитваме нужда от психологически компенсации, което развива комплексите до проблеми, а оттам – заболявания.

Това ни прави по-затворени, по-малко възприемчиви за новото, по-закостенели и по-набиращи вътрешна агресия.

Което пък се отразява като цялостно агресиране в обществото, липса на отборен дух – неумение за екипност, защото робуваме на фалшиви канони.

В резултат се ражда и така често одумваната българска народопсихология. Която в голяма степен използваме за оправдаване на собствените си грешки и липса на воля за промяна, лесното индивидуално и колективно влизане в по-лесната роля на „жертва”. До неспособността ии нежеланието за реформиране дори на очевидно нетърпими неща.

Например, безкрайната търпимост към психологическо и физическо насилие, по-лесната изложеност на зависимости и ред други проблеми.

И това не е само български проблем – в момента руските психолози водят истинска кампания за очертаването на проблема и решаването му, защото и в техния език и в народопсихологията им „аз” се изписва с малка буква – „я” ( точно като „аз” в нашите западни диалекти, например шопския и македонския).

Ето как насаждането на изписването на една малка дума води до огромни проблеми, които от психологически, отдавна са се превърнали в политически и икономически и се измерват лесно в изоставането на нацията.

Борис Ангелов