Не можем да избягаме от това, което...

"Не можем да избягаме от това, което трябва да ни се...

Понякога трябва да оставиш кармата да...

Понякога просто трябва да оставиш кармата да оправи...

Годината на българското кино - „И Господ слезе да ни види”

отпечатай новината

01.04.2010 11:15 | Видян 4074 пъти

Годината на българското кино - „И Господ слезе да ни види”

2010 е Година на българското кино. Обещанието, което Международният София Филм Фест и Националният филмов център дадоха на киноманите и професионалистите в началото на годината, беше за срещи с повечето от най-стойностните български филми, създадени през последното десетилетие. Представяме на вашето внимание „И Господ слезе да ни види” на Петър Попзлатев. Програмата „Десетилетие на българското кино” е включена в извънредния „семестър” на инициативата „София Филм Фест за учащи” и представя 34 български игрални филма, произведени в периода 2000 – 2009. СФФУ е програма, която се радва на изключителен интерес от младите хора. Студентите и учениците имат право на безплатен вход. Филмите от „Десетилетието” са всяка сряда от 18.30 часа в Дома на киното и ще бъдат представени от техните автори, според възможностите. Домът на киното и СФФ подготвят продължение на традиционната програма СФФУ, която е всеки понеделник и включва европейски, нови български и алтернативни филми. Тази програма ще се представя от квалифициран лектор/професионалист.
„И Господ слезе да ни види” – филмът
Премиерата на филма е на фестивала в Карлови Вари през 2001 г. под името „Посетени от Господ”. Именно след селекцията и показа на тази първа версия в състезателната програма на Карлови Вари и веднага след това на фестивала в Монреал през 2001, продуцентите решават да прекъснат фестивалната съдба на „Посетени от Господ”, като отклоняват покани за различни престижни фистивали като Локарно, Монпелие, Сънданс, Сеул, Триест, Манхайм както и други фестивали в Германия, за да създадат нова филмова версия – по-компактна и сгъстена драматургически.
През лятото на 2003 втората версия е готова. Първият й показ е в Париж в една несъстезателна програма от европейски филми, които са планирани да излязат на екран през есента на същата година. “И Господ слезе да ни види” има премиера в Париж на 22 октомври 2003 и е на екран в столицата на Франция до средата на декември същата година.
„И Господ слезе да ни види” е копродукция между Франция и България. Националната финансова подкрепа е повече от крехка - представлява под 10% от бюджета на копродукцията. За сметка на това икономическата полза от реализацията на филма в България е огромна - над 60 % от бюджета е изразходван в България.
И всичко това в една година, която се счита за почти нулева за българското кинопроизводство...
След като е закупен предварително от френския телевизионен КАНАЛ +,  „И Господ слезе да ни види” е излъчен 14 пъти само през месец декември 2004 година и получава рeйтинг от 5,6 % при 120-милионна аудитория. Според режисьора това е най-гледаният български филм във франкофонската общност след „Аз ,Графинята” (също на Петър Попзлатев).
Във филма участват французина Филип Волтер, Светлана Янчева, Ивайло Христов, Ицко Финци, Санчо Финци, Владо Пенев, Мариус Куркински, Йосиф Сърчаджиев и латвийката Вергиния Келмелите, както и Катя Паскалева, в своята последна филмова роля.
Режисьорът за филма: "Не търся развитието на определен сюжет, фабула или тема.  По–скоро искам да представя един типично филмов поглед върху реалността, или ако предпочитате, не съм се стремил чрез киното да създам нова реалност, по-скоро се опитах да използвам неговите качества за унищожаване на условностите, външния вид и стереотипите на обичайните представи, за да се приближа по-добре до съществуващата реалност в моята страна."

Актьорите за филма - според френския актьор Филип Волтер Петър Попзлатев не е режисьор с агресивен нрав. „Той имаше нужда от западняк, който да преоткрива нов за него свят (българите като хора с различен начин на поведение). Свят, в който нормалното за българите да изглежда непонятно за хората с традиционна „западна култура и житейско поведение”. Изискваше от мен да се „държа” като откривател на тип взаимоотношения, на които у нас лесно ще сложим етикета „абсурдни”, без право да порицавам или хуля. Казваше ми: „Понякога е добре да загубиш пътя, за да откриеш себе си”.

 

автор: СЛАВА

Етикети: , , ,
Добави в: Svejo.net svejo.net Facebook facebook.com

Няма коментари към тази новина !