Оревоар, мосю Доменек! Ако бях французойка и плямпах на французки, щях да ви засипя с такива жлъчни псувни, че косата ви да се изправи. Какво е това безумие - с играчи като френските аз да бях мениджърка поне до полуфинал щях да ги закарам. Пък там щях сама да разконцентрирам противника от скамейката, та да пратя момчетата до финала.

Щото Рибери само с грозота не може да стресне и прегази противника (а той от известно време май само на това разчита). Този гигант на мисълта Доменек вероятно няма да се прибере в Париж и ще се пише футболен емигрант. Цялата държава не го ще, а той се е стиснал здраво за трудовата си книжка. Мосю, ходете си далеч от Европа и станете треньор по джамини, джогинг, кърлинг, хокей на трева или петанка на някое далечно място (Сен Мартен например, там няма кой да ви мрази, въпреки, че не е много сигурно).

Не стъпвайте във Франция, защото там готвят брутална реплика на Буржоазната революция заради вас. Хората не ви щат, както не са искали монархия в онези будни исторически години. Разправят, че и жена ви иска. Ами май всички я съжаляват и оправдават...Водете записки от онзи нисичък великан, който цял свят обожава. И критикува, именно заради величието му.

Казва се Диего, дон Диего, дон Диего Армандо Марадона. Този гигант с тонове гел, ефектна брадичка и алено леви идеи го обожават всички, каквато и щуротия да направи. Доменек сигурно е с далеч по-високо IQ от това на дон Диего, но му липсва харизма, усет към играта. Но най-важното - липсва му сърце и дух. А това е солта и пипера и в живота, и във футбола. Всъщност, да си призная, гледах мачовете между различни пози във фотосесията си на Герена. Но видях достатъчно...

Николета Лозанова в авторската си рубрика "Под завивката" на сайта "Под тепето"