НАЙ-НОВИ
Не можем да избягаме от това, което...
"Не можем да избягаме от това, което трябва да ни се...
Понякога трябва да оставиш кармата да...
Понякога просто трябва да оставиш кармата да оправи...
Елен Колева - руса и удовлетворена
03.04.2008 17:24 | Видян 43787 пъти | Гласували 9
Сега поддържате ли някакви по-близки отношения?
Не бих казала, че сме приятелки. Случвало ми се е да се сприятеля с други актриси след постановки или филм, но този случай не е такъв, просто се разминаваме.
След “Шивачки” спират ли те по улицата?
Не, не могат да ме познаят. Първо, защото се постригах, а там бях с по-дълга коса. А и сега като съм блонди е още по-трудно.
Каква музика слушаш?
Обичам ретро, джаз, слушам дори и руска музика. Майка ми и баба ми са рускини и аз съм верен почитател на Алла Пугачова. От българските изпълнители харесвам Васко Кеца.
Какви са другите ти дейности извън театъра и киното?
Пиша проза, не съм издала нищо,но имам афинитет към писането. Освен това съм лице на Хелзинско-българския комитет “Равни права за жени”. След филма “Шивачки” ме потърсиха, защото ме харесали и аз се съгласих да участвам в техни презентации срещу дискриминацията на жените. Също така бях част от инициативата на организация срещу трафика на хора. Снимах се във филма “Карго” на Майкъл Холи Дейвис, където бях в главната роля. Играх момиче, насила вкарано в публичен дом и групово изнасилено. Героинята я дрогират и тя накрая се самоубива. Сцената с груповото изнасилване беше брутална. Никога повече няма да участвам в подобно нещо. Бях натоварена психически близо две седмици след това.
Случвало ли ти се е други роли да те натоварват по някакъв начин?
Освен тази, не. Но тепърва ми предстои да играя, така че ще видим какво ще се получи.
Имаш ли любима роля?
Да в момента страшно харесвам Анна от пиесата “Стари времена” на Пинтер.
Ти ли вдъхваш живот на една героиня или научаваш нещо от нея?
Като че ли по малко и от двете. Елена от “Шивачки” ме накара много да се замисля. След като я изиграх се научих да прощавам повече, да не съдя прибързано. Аз съм изключително взискателен човек и към себе си, и към околните.
За какво си мислиш, когато трябва умишлено да се разплачеш в конкретен момент?
За някаква непреодолима липса. Няма да споменавам дали е на човек или друго нещо. Или пък за чувство на обреченост.
Как се почувства, когато се премести от малкия град в София?
В началото изживях страшен шок, че трябва да пътувам такова разстояние всекидневно с автобус. Монтана е много малък град, няма го трафика. Първите две години бях в Студентсни град. Не излизах много, общувах само с колеги. Бях с по-ограничени социални контакти. Впоследствие се запознах с хора с различни професии и станах по-общителна.
коментари
- коментари
- напиши коментар
- изпрати на приятел
- гласувай
Няма коментари към тази новина !