Истинският коалиционен партньор на ГЕРБ е ДПС – това е новият ПОСТУЛАТ, който хората на Доган разпространяват в елита през последните дни. Те гордо цитират думите на своя лидер: “Ние сме петата колона на властта”.

Обективно погледнато, въпреки всички предизборни закани на Бойко Борисов, за когото гласуваха 1 милион души повече от твърдия му електорат, защото повярваха на обещанието да дойде на власт и да изгони Доган от върха, нищо подобно не се случи.

Единствената истинска атака дойде от сините

Техният депутат Димо Гяуров и народната им представителка от минлия парламент Елеонора Николова започнаха да събират доказателствата за конфликт на интереси с прословутия хонорар на хидроинженера Доган за 1 милион евро. Пак те вкараха делото в съда. И само те се опитаха да бранят каузата за конфликт на интереси. В залата на процеса не се появи нито един гербер. И това едва ли е случайно.
За 16 месеца Доган не само, че не е изгонен от т.нар. си Сараи – странно приватизирана станция на Министерството на икономиката. Но дори и барбекюто му не бе бутнато.
Банковата статистика показва, че лидерът по привлечени държавни сметки продължава да бъде институцията, която заради нейните медийни инвестиции свързват с обкръжението на Сокола.
Стотици аргументи и документи на екоминистерството в лицето на синята Евдокия Манева срещу управлението на бившия министър Джевдет Чакъров останаха да висят във въздуха. Никой не обърна внимание на думите й, че той е

покровителсвал определена фирма на име Надин

В същото време лично премиерът откри нейния завод неотдавна. Като кмет Бойко Борисов беше на друго мнение по моралните и политически достойнства на Джевдет Чакъров.
Същото важи и за многото думи по адрес на вицето на Сергей Станишев – прочулата се с воаяжите си до Монте Карло по време на бедствия Емел Етем. Така и не се чу нищо дори за заведените по време на властта й разследвания във връзка с източването на държавния резерв.
Всички тези аргументи се изтъкват редовно от сподвижниците на Доган, за да илюстрират как ДПС не само не губи позици, а тихо и кротко си харчи набраните по време на 8-годишния си престой в правителството пари.

Същите хора, на които кой знае защо пригласят и десни, говорят за договорки за подкрепа от страна на Сокола за кандидат-президента на ГЕРБ догодина. Досегашните четири вота показват, че печели онзи, когото подкрепя ДПС. А Лютви Местан обяви официално завой надясно.
На шега, на майтап, но именно те се оказаха големите печеливши от прехода. Хората, които допреди 21 години нямаха думата по никой въпрос, само взривяваха вагони с майки и деца, днес балансират не само политическото и етническото, но и икономическото равновесие в държавата. Което освен срам за всички нас – останалите, е и заплаха за Европа. Защото моделът ДПС може да бъде клониран в доста страни от ЕС. Нещо такова тази седмица каза самият премиер на Турция Ердоган:

“Без нас Европа никога няма да стане световна сила”

Любовта на ДПС обаче е нетрайна като славата на фолкпевица. Досега няма някой, който да си е партнирал с партията на Доган и да не е изгубил. Филип Димитров получи “депесарски шут”, Костов също си изпати и с Доган взаимно се наричаха “проклятие”, Царят изчезна, а Станишев пожертва себе си и в голяма степен своята партия.