Има един хубав български израз: “Стана тя, каквато стана”. Буквално погледнато той няма ОСОБЕН смисъл, но пък е силно емоционално зареден и затова е разбираем за всички. Сякаш фразата е измислена точно за изминалата седмица.

Само до средата й се случиха толкова много неща!
Първо, Алексей Петров обяви едновременно война на три фронта: на премиера, на когото по нищо не отстъпвал, на ДАНС и на банките, част от които според него трябвало да се национализират.
Второ, най-големият трезор у нас се забърка волно или неволно в нечуван скандал със залагане на вестници за 25 милиона, последван от промяна на процентите на собствеността, всичко това зад гърба на австрийската фирма – мажоритарен собственик: чудо невиждано, хеле пък в ЕС.

Трето, Мишо Бирата, който от януари насам е обществена мишена поради едно ходатайство за неговата пивоварна от премиера, се спомина. Но нали е Мишо Бирата, не го писаха умрял човека, а “намерен мъртъв” още в първите вести за случая. Не намек, ами натвърдек.
Междувременно се извадиха поредни компромати за министри; в Петрол, след отстранените директори, и пиарка поиска сметка от основния акционер Денис Ершов какво прави в собствената си фирма; бизнесклиматът се оказа влошен, а година след официалното обявяване на край на кризата – баш на 1 април, се оказа, че си затъваме все по-дълбоко. Даже и статистически.

Депутатът – говорител от ГЕРБ Валентин Николов, който още не е научил книжовен български език, но все повече се явява “по телевизора”, продължава да плещи всякакви дивотии. Като например “добре е, че намаляват чуждите инвестиции, които всъщност са се увеличили процентно”.
А колегата му с красното име Менда се произнесе, че “ръстът на производителността е като свинско със зеле”...
На целия този фон самата Цветелина Бориславова разказва за класическото недолюбване тъща-зет между майка й и премиера, Албена Вулева се завръща, Ирен Онтева замяза на Людмила Живкова, Валери Божинов взе, че вкара гол и се снима гол (по бели гащи) в женско списание, а “столичани в повече” се оказват мъже под чехъл-и.
Да се смеем ли, да плачем ли?! Или само да се надяваме на по-добри новини. Все пак, нов месец – нов късмет!