Вие спомняте ли си как започнахте, как стигнахте до момента, когато намерихте собствения си стил. Имитирахте ли някого в началото?

Няма нищо лошо като млад да имитираш някого. Но после в театралната академия ни изграждаха от нулата, постепенно,  с ролите си започах да натрупвам умения. Аз много харесвах актьори като Калоянчев, Парцалев, Константин Коцев, по-късно Тодор Колев, Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, попивах всичко като ги гледах. Ако някой тогава ми беше казал, че един ден ще играя с тези хора, никога нямаше да повярвам. Иван Кондов много ми харесваше навремето, изключителен актьор.

А от младите кои Ви радват най-много?

Много са младите, които ме радват, да не взема да пропусна някого и да го засегна, ако започна да изброявам. Асен Блатечки, Деян Донков, Иван Бърнев, навремето много настоявах Митко Рачков да започне в НЛО и сега така се радвам на успехите му.

Щастлив човек ли сте?

Животът на човек една низ от радост, тъга, весели, не толкова весели случки..., трудно е да се отговори на такъв въпрос. Има моменти, когато ми е весело, хубаво, когато съм с приятели – с повод и без повод... друг път съм тъжен...

Какво Ви натъжава?

В глобален мащаб, това е, че светът, общо взето, много изпростява. Цялата тази консумативност, която е заразила всички. От една страна, аз не съм против техниката, която отива все по-напред, разбира се, но би ми се искало по-напред да върви медицината, да се търси лечение на болестите, а не да се хвърля толкова много енергия в технологии и компютри, които остаряват още преди да сме ги тествали. Това някак си ни отчуждава. Едно време хората се срещаха, общуваха наистина,  сега  всичко някак си минава по Интернет. Тази промяна в отношенията между нас ще промени човечеството като цяло. Преди хората са се страхували от самотата, страдали са, когато са били самотни. Сега, сякаш се стремят към нея, затварят се в себе си, това може би ще доведе неименуемо до някакви психически натрупвания. Може да звуча старомодно, но човешкият род трябва да може да среща, да споделя, да се радва, да се влюбва, да има възпроизводство...
 
На Вас лично влияят ли Ви световните проблеми?

Няма как да не ми влияят. В този момент, сега, има една световна икономическа криза. Има една Гърция, която е на прага на фалита, може би докато си говорим с Вас, тя фалира. Такова нещо не се е случвало и ние не можем да предвидим последиците. Какви ще бъдат отраженията на този фалит за нас, за българите? Светът е в тежък момент и това се отразява на всички ни. А в същото време ние се опитваме да се развиваме, да живеем по-добре. За мен е твърдо членове на Европейския съюз. Това членство е най-приятното нещо, което ми се случи... Иначе, се надявам, че хората и държавата ще осъзнаят в един момент, че има нужда от образование, култура, а не просто фолк звезди да си въртят дупетата и да пеят глупости. Те нека си пеят, но това не е достатъчно, защото не можем да очакваме постижения, от хора с тяхната нагласа и техните изисквания към живота..

Вярващ ли сте?

Аз съм християнин, три пъти съм бил на Божи гроб... Християнин съм.

Кое е най-голямото Ви постижение?

Колебая се. Има няколко неща, които определено ме карат да се гордея, слава богу, че са ми се случили. Имам чудесно семейство, имам някои успешни неща в кариерата, имам и някои неуспешни, дай боже да ми случват повече успешни оттук нататък....

Театър или кино?

И двете. Това са две различни неща. В киното може просто да изиграеш само един филм и да станеш изключително популярен. В театъра дори да играеш години наред изключително добре няма как да станеш толкова популярен. Киното е масово изкуство, колкото и да се залъгваме, че има хубави филми, които се гледат от малко зрители, това просто не е така. Киното се прави с цел печалба.

То просто е скъпо изкуство и затова е логично да се стреми да изкарва парите, които са вложени в него...
На тази логика е подчинено най-голямото кино в света, американското. Естествено, сега повече филми се правят в Китай и в Индия, но качеството им е съвършено различно, направо да си го кажем ниско. Затова се нарича кино индустрия, а няма театрална индустрия. Театърът е много приятно изкуство ако човек попадне на добри пиеси, добри режисьори, добри колеги, е чудесно. Това разбира се, важи и за киното, и за шоубизнеса изобщо. Ето, ние в клуб НЛО правихме добър шоубизнес тъкмо защото екипът беше добър.

Липсват ли Ви годините, прекарани с НЛО?

Определено ми липсва младостта. Това беше част от младостта на всички ни, 20 години посветихме на този проект.