Как сам спонсорирахте филма си? Не струва ли милиони?

Имам и партньор. Ще кажа името му, когато светнат лампите в салона. За да не изместя епицентъра на събитието.

Защо го спонсорирахте? Не кандидатствахте ли за субсидия?

Кандидатствах.

А получихте ли отговор?

Да, имам рецензия от всеки член на журито и дори като звуков файл имам техните мнения. По-късно през годините излязоха филми на хората, които бяха в комисията. Техните филми могат да бъдат съпоставени с този мой проект. Но аз няма да го направя. Достатъчно ми е, че успях да направя този филм.

А кои са тези членове на журито?

Не, няма да ги кажа. Ако ги кажа,това  означава, че започвам да търся възмездие.

Журито на една филмова сесия не би трябвало да е тайна. За коя година става дума?

Е, сега... Само ще Ви кажа, че председател на Филмовия съюз тогава беше моят приятел Сашо Донев. Не е важно, наистина. Просто съм далеч от това да тръгнем да си удряме шамари един на друг. За мен не важно да питам защо някакви хора са безхаберници. Мен повече ме интересува има ли начин сега държавата да ми помогне...

В смисъл?

Когато кандидатстват 20 проекта, е нормално държавата да не може да даде пари на всички. Тя ще даде на 2. Но от останалите 18, ако някой си произведе филма сам, както аз съм го направил и после, ако 50 хиляди души гледат този филм, много ми се иска държавата да каже: „Вие покривате една ниша, която е свързана с духовния живот на хората. Ето Ви по лев на зрител – затова, че Вие сте създали продукт, който е достигнал духовно до хората. Ако зрителите са 100 хиляди, ето Ви по 2 лв на човек. Ако те са 200 хиляди, ето Ви по 5 лв. на човек, защото Вие сте създали шедьовър за този народ, създали сте култура.”

Ако Вие постигнете такъв резултат защо трябва държавата да Ви плати? Би трябвало да можете да си вземете тези пари от киносалоните, от продажбата на билетчета?

Това е тема, по която мога много да говоря. Бих искал, след като филмът направи един месец, да имаме отделен разговор за кината в България, защото условията, при които се случват нещата в тях, не могат да направят така, че да има българско кино. Напротив. Интересно е да се види дали това е умишлено, бих се радвал да можем да дискутираме тази тема.

Имате предвид, че е трудно да се прожектират български филми в кината у нас?

Прожектират се. Условията, обаче, за да се прожектират, не са добри за филма.

Вие как гледате на последните събития в България?

Имате предвид „тапата на шампанското”?!

Имах предвид събитията около “Цар Киро”...

Да де, това е тапата на шапанското. Ами, просто човешкото търпение е изчерпано. Ние изразходваме отрицателната си енергия като започнем война помежду си за самоизтребване. И това е един от начините, по който ни владеят и ни контролират. За мен няма нищо случайно в тези събития. Мисля, че ние не трябва да се оставяме да ни използват. Когато бащата е несправедлив към едно от децата, враждата е между децата, не е между ощетеното дете и бащата. Това е проблемът, че още от времето на Тодор Живков народа го разделят и го противопоставят, за да може да го употребяват и да го контролират.

Т.е., да се настройваме един срещу друг, вместо да видим истинските проблеми и истинските виновници?

Във филма точно този герой, който е олицетворение на всичко мило и родно след 10 ноември, казва: „Всичко е много просто. Аз съм се поставил в една тъмна стая с най-близките си. И отгоре като ти свирне шамар, ти хващаш за гушата най-близкия си.” Така се изпотрепват един-друг. Ние докато си бием шамари, нещо се случва, да знаете! Няма смисъл от това.

Едва ли някой в момента има интерес от размирици в държавата...

Вие знаете чии гласове се купуват най-много по време на избори. Чий е решаващият вот – това е на така наречените малцинства. Защо в един момент това цялото напрежение се създаде именно при малцинствата? И още нещо, преди половин година, аз казах, че това, което се използва, за да ни раздели нас, хората, особено по време на избори, е етническата вражда. И точно това нещо се случи. Това остана последният инструмент. Всички други номера им ги знаем, въпреки че в цял свят има лаборатории, които се занимават само с това да измислят нови политически трикове.

Щастлив човек ли сте?

Да. Защото вярвам в Бог. Няма човек, който вярва в Бог и да не е щастлив.

Когато застанете пред него, какво ще му кажете?

Защо трябва да му казвам като застана пред него.

Не си го представяте така?

Не, аз си го представям като говоря с Вас в момента, като погледна дъщеря си и сина си. Представих си го сутринта, когато отидохме в болницата с Мануела и в коридора видях друго осакатено дете... А дали някога ще застана пред Него...

Как вървят нещата с  нещата с Мануела?

Борим се! Тя е много мъжко момиче. Майка й е голям герой. И баща й също е голям герой.

Ние жесток народ ли сме, според Вас?

Не сме жестоки. По-примитивни сме и оттам тръгват много от проблемите... Но иначе сме добри по душа.