НАЙ-НОВИ
Тита призна, че отново е влюбена
От известно време в мрежата се говори, че популярната...
Никос Вертис със супер турне и в...
След като за пореден път напълни Арена София, Никос...
Веско Маринов: С Цветанка живеехме в лъжа
30.11.2011 13:51 | Видян 14412 пъти | Гласували 2
- Не можа ли, Веско, да опазиш личната си драма в тайна? Защо допусна тази публична разпра със съпругата си?
- Никъде не искам да разказвам какво и как е било, мисля, че и от другата страна е същото.
- Е, не е! Вестниците са пълни с пикантерии, които сами си разказвате.
- Страшно е днес обществото ни! Не е възможно известен човек нещо да направи, да сгреши и то да не се види. А всеки знае какво е това да кривнеш. Но само големите могат да го направят така, че никой да не разбере. Няма безгрешни хора, важното е да не нараниш човека до теб, да запазиш семейството си. Онзи таен миг може да е прекрасен, но той отминава. Преди години след такива вечери съм си казвал: "Какъв глупак съм! Имам такова прекрасно семейство!" И това ми е помагало да се върна към истинските стойности. Много рядко съм го правил, признавам, и никога не съм давал повод някой да се чувства засегнат. А сега - като че ли всеки гледа да нарани другия, а пък медиите раздухват и тиражират неистини.
- Невинаги обаче медиите са виновни.
- Ще ти разкажа една случка. Беше преди години. Бях паркирал джипа си на площада пред бившия мавзолей. И тръгвам към университета. Пред хотел "България" се изви огромна колона, три платна и само едно в обратна посока. Аз съм се заблеял нещо в телефона си и съм на стоп. В това време колоната тръгва, но аз не реагирам и пред мен се освобождава пространство от 7-8 метра. Другите две колони покрай мен обаче са се придвижили напред. И едно момче, мислейки си, че цялото движение е спряло, пресича между колите. В този момент аз тръгвам, но се движа с 5 км. И момчето изведнъж се озова пред мен, опря се до колата с вдигнати срещу стъклото ми ръце. Спрях, слязох, попитах го дали се е уплашил, има ли нужда от помощ. Той ме позна: "Не, не, нищо ми няма." Каза ми, че е студент и си тръгна. На другия ден в един от нашите "прекрасни" вестници, които стават все повече и повече, на първа страница бе сложена огромна снимка на друг джип, в който аз бях монтиран, с друг цвят, с други номера и с огромни букви пишеше: "Веселин Маринов преби човек и избяга." Значи някой все пак е видял случката, намерил е телефона на този вестник, обадил се е и лъжата се е изфабрикувала. А покажеш ли една нишка, вече няма спиране. Никой не търси истината. Страшното е, че много хора четат тези вестници и сякаш се извиняват чрез тях за своите неуспехи. Мнозина си казват: "А, видя ли го Георги Христов, Васил Найденов или Веско Маринов какво е направил, и аз мога така." Ама дали това, което се пише, е истина, никой не пита. Защо големи личности от живота ни са така обругавани в жълтата преса? Кому е нужно това?
- Как преодоляваш този негативизъм?
- Като се изолирам с моите близки. Не вярвам, че този див капитализъм, който сега се вихри, ще ни доведе до нещо хубаво. Станахме лоши и злобни. И причината е в класовото разделение. Минаха онези години, в които всеки беше осигурен. Сега може да живееш добре само ако работиш непрекъснато.
- 30 години си на сцената, изпя всички песни за любов. А за любов страдаш!
- Не е вярно! Позна, че 30 години съм на сцената, но аз имам да изпея още много песни за любовта. Защото любовта е в мен. Израснах в страхотно семейство. Видях една съвършена любов на моите родители въпреки тежкия живот, помня морала, който имаше в училище, и ми е мъчно, че това вече го няма, че изчезнаха истинските чувства между хората. Когато хората казват: "пял за БСП", не знаят, че аз пях за БСП заради моето детство и юношество. Защото няма как изведнъж в 1989-а да съм се родил демократ. Съжалявам за онова време, в което българската музика звучеше и българските изпълнители бяха звезди. А сега трябва да се борим с ориентализма и разградения двор в държавата.
- Много са тъжни мислите ти, очите дори...
- Не, не е вярно. Просто съм си такъв човек. Не мога да се лигавя пред теб. Ако съм с приятели на маса, може и вицове да разказвам. Тогава ми е весело. А сега съм на нещо много важно в живота си - на интервю пред Валерия Велева...
- Защо не опази от хорските очи и приятелството ти с Цветан Цветанов? Заради него получи доста удари. Хората не вярват в искреността ти, търсят нещо комерсиално.
- Да, знам и продължавам да получавам удари. И двамата с Цветан сме популярни личности. Това е повод да се търсят постоянно новини около нас, да се "украсят" нещата по начин, който не е истински. Хваща се едно цветенце и докато стигне до крайния потребител, то се е превърнало в бурен. Никога не съм парадирал с това приятелство. Някой знае ли другите ми 7-8 близки приятели? Не. Никой не се интересува от тях, защото не са известни личности. Цветанов ми е приятел от времето, когато не беше популярен, когато никой не го познаваше. Беше един зам.-кмет по сигурността в София и пак си беше такъв добър и честен човек, и пак семейството му беше за пример.
- Преди 11 години, когато пак си говорехме откровено, ти ми каза: "За мен всичко свято в живота е семейството", беше женен за Мария.
- Да, така е. Затова никога не съм се колебал, когато намеря жената до себе си, да й предложа брак. Това е мъжкото поведение. Много хора ми казваха: "Е, случило се е, разделил си се със съпругата си (Мария), защо трябваше да се жениш отново на тези години? Имаш си дете!" 90% от хората предпочитат такива отношения, неангажиращи. С Мария и до ден-днешен сме много близки приятели, тя се оказа много свестен и морален човек. Но щом любовта си е отишла, значи е имало причина за това. Не можеш да върнеш нещата назад. С нея съм преживял всичко за първи път и няма как грешките на единия или на другия да повлияят на хубавото ни отношение. Тя преживя много тежко раздялата ни - пък кой как е виновен, ние си знаем. Знам обаче, че ми липсва онова семейство, за което си мечтая.
- За каква жена мечтаеш?
- За тази, която ще ме чака винаги, въпреки закъсненията ми по пътищата. За жена, която да ми вярва.
- Как да те чака винаги една жена и да ти вярва, като не знае от чии прегръдки идваш?
- Това е нейно право. Аз не ревнувам. Аз вярвам на тази жена. Щом съм се оженил за нея, ревността изчезва. Може би затова винаги научавам онова, което трябва. Господ ми помага.
свързани новини
коментари
- коментари
- напиши коментар
- изпрати на приятел
- гласувай
Няма коментари към тази новина !