В България е пълно с хора, които наричат себе си “политически мъже”. Въпросът е колко им стиска, след като при целия ужас с горивото и особено с дизела и техните цени, никой дори не е скръцнал със зъби на братушките – поробители от ЛУКойл. А има причини!

Първо, и да падат, и да се вдигат световните цени, у нас скачат. После – даже депутат – химик обясни, че няма причина дизелът да бъде по-скъп от бензина. И накрая – живеем си в условията на практически монопол, особено след като руснаците купиха най-важните бензиностанции на Петрол.
Още едно въпросче – колко данъци плаща ЛУКойл (без да броим ДДС-то, понеже така и така се дължи), за да му робува цяла България?
Редно е да напомним и историята на проблема:
Костов продаде на практика за без пари Нефтохим в Бургас на братушките(сравнете 100-ината милиона долара с 3 милиарда за по-малка румънска рафинерия). И до наши дни неговият съратник Краус е в борда на ЛУКойл. Даже Петър Стоянов здраво  разкритикува Костов по този въпрос. Как може Командира да бълва змии и гущери за днешната ни обвързаност с Русия в енергийно отношение, като сам я е заложил?!
После, по време на царското управление, помним как Бойко Борисов почиваше в хотела на боса на нафтата Вальо Златев (днес му ходи на мачовете на баскетболния отбор), като на Обзор отдхваха и другарят Станишев с Елена Йончева, а тогавашният опозиционен лидер и сегашен влиятелен депутат от СДС Надка Михайлова дори си празнуваше рождения ден. Върхът на наглостта бяха напоителните описания на забавите в пресата.

Заради всичко това се питаме 2 неща:
Дали не трябва някой да се хване да провери партийните каси за съответни дарения към организациите на хората от тази хубава компания и къде са отишли парите?
А какво ли щеше да им се случи на тези иначе толкова симпатични хора, ако бяха политици в друга държава?
Повече нямаше да са политици, а въпросната фирма щеше да започне да уважава страната!