Защо се хванахте с траките, след като сте известен с филми за българските феномени?

Правя филми на историческа тематика през последните 5 години. Снимах интересни и малко известни истории за Месопотамия, Анатолия, Тракия, за орфизма. Винаги ме е интересувала историята и то най-вече като връзка между народите и времената. Не като някакъв вододел, като граница, каквато десетилетия наред ни я представяха. Големите личности на България, за които правя документални филми повече от десет години и не съм спрял с това, също са част от историята. Те я пречупват през човешката призма. Независимо дали става дума за Емил Димитров, за Валя Балканска, за Надка Караджова, за Теодоси Спасов, или за феномените, за които говорите – Ванга, Вера Кочовска и т.н. Това са личности, които са повлияли на всички българи и са част от тяхната памет, значи – част са от нашата история.

Споменахте Ванга и ми е интересно като бивш кадър на БНТ как ще коментирате, че тя излъчи филм на руската НТВ за 100-годишнината на петричката врачка?

Да, видях това, но е факт също, че моят филм за Ванга се излъчва всяка година – най-излъчваният е от Златния фонд. За 16 години е даван 32 пъти. БНТ може всяка година да финансира производството на филми за велики българи. Но и там са се окопали един кръг хора... През последните години два пъти в годината пътувам за Москва, защото някоя от трите големи телевизии там – ОРТ, НТВ или РТР прави предаване за Ванга и ме канят да бъда гост или консултант. Даже има много измислени интервюта с мен из руската преса - гледали предаването и си ги пишат за свои.

Правили сте филми и за Преподобна Стойна, и за Ванга – коя е по-велик феномен?

Ние от македонския край не правим йерархия – Стойна е помагала преди, Ванга е била закрилница за нашето поколение. Но не се чувствам експерт по тази тема.

Сега коя е закрилата на България и Пиринския край?

Сега няма такава закрилница.

Да разширим въпроса – кой е най-големият български феномен?

Няма степенуване. Нашата земя е уникална, защото тук за първи път в Европа се появява идеята за безсмъртието на душата чрез орфизма. Това  не е религия, а е философия. Чрез Сократ и Платон, дори чрез Питагор 10 века по-късно се лансира орфизмът като тези световно признати мъдреци се позовават на него. Още 10 века по-къкно богомилите по нов начин напомнят за идеите на Орфей и ги пренасят в Западна Европа. 10 века след тях Дънов е следващият, който възкресява Орфей и орфизма. С това искам да кажа, че най-големият феномен на нашите земи не е личност, а е идеята за безсмъртието – прераждането на душата, което ни е дадено, за да се учим.

От Вашия филм за Орфей излиза, че орфизмът е предтечата на християнството?
 
В иконографията на християнството 1 към 1 се копира Орфей в образа на Христос. Най-разпространената сцена от античността е Орфей, свирещ сред животни. В по-късните векове хриситяните поставят Исус като пастир на стадо – водач. Това е признато от църквата, но не е популяризирано от нея. Не сме измислили християнството. Но монотеизмът като религия идва в Европа чрез Орфей и орфизма.

Орфей историческа личност ли е бил – като Христос?

Всяка личност, която е повлияла глобално, разделя научната общност на две – такива, които вярват във физичиеското й съществуване. Или такива, за които тя е просто идея. Не е важно кой е прав. Загуба на време е да се спори. По-важно е да се знае същността на идеята за прераждане, за безсмъртието на душата. Тя идва първо по нашите земи 14 века преди Христа от орфизма.

В какво вярвате Вие самият?

Вярвам, че във всеки от нас има Божествена частица. Всеки трябва да постъпва като дава отговорност пред себе си. Не е важно дали ще бъде наказан, а да действа по вътрешна убеденост и морал. Иначе е лицемерие. Животът за мен е училище. И хубаво, и лошо са с еднакъв знак – плюс. Всички събития и обстоятелства ме учат на нещо.

Какво значение имат парите?

Преди години имаха значение за мен. Вече е нулево. Това стана, когато спрях да контролирам и да се опитвам да владея ситуацията в детайли, да си въобразявам, че от мен зависят нещата. Постигнах това освобждаване, за което говорят всички религиозни водачи през вековете назад. Разбрах, че получаването на много е свързано с даване на много. Колкото повече искаш, толкова повече трябва да дадеш. Както казваше споменатата в разговора ни баба Ванга: “Внимавай какво ще си поискаш, може и да не можеш да платиш цената. Никъде няма нещо за нищо”.

Кое е най-голямото Ви прегрешение?

Нямам голямо прегрешение. Може да имам недобре научени уроци. Идеята за вината е идея, чрез която хората най-лесно се контролират. Човек не трябва да търси връзката с Бога и духовния свят с молтиви за прошка. Нашият бог не е свадлив и отмъстителен. Трябва да го търсим единствено с цел да му благодарим.

Кое е най-голямото Ви постижение?

Стигнах до разбирането на тези неща в живота си, за които ви говорих. Освободен съм от необходимостта да правя неща с цел да се харесам или да спечеля нещо.

Книгата, която промени живота Ви е?

Много са. Най-често препрочитам Шекспир, защото няма житейска ситуация или събитие в живота, което да ни се случи, а да не е засегнато в неговите произведения. Затова почитам Валери Петров – благодарение на неговия превод, Шекспир е достъпен за много българи и е жив на български език... Винаги нося със себе си 20-те странички от Библията, наречени Еклесиаст.

Кое е непростимо?

Няма непростими неща. Никой не може да бъде съдник. Прошката и провинението са теми от Средновековието.

Коя е най-голямата Ви загуба?

Нямам. Приемам, че загубата е урок.

За какво тъгувате?

Последните години не съм тъгувал. Иначе понякога ми е ставало мъчно за детството в Сандански. Но вече и за това не тъгувам. Било е...

Любимата Ви дума?

Благодаря!

Когато се озовете пред Бог, какво ще му кажете?

Всеки ден всеки от нас е лице в лице с Бога, защото е лице в лице със себе си. Думите, които казваме на себе си, са думите, които казваме на Бога. И когато се мразим, когато престъпваме против убежденията си, ние тогава действаме и против Божествената частица, която всеки от нас носи.