ДАЛИДА НЕЩАСТНО ВЛЮБЕНА В ЕМИЛ ДИМИТРОВ


Днес Лили Иванова се гордее с това, че сама си е платила наема и си е организирала един недотам УСПЕШЕН концерт в Париж. А оправданието на българските попзвезди, че не са пробили на Запад в годините на соца е Желязната завеса. Да, но един от тях успява да осъществи триумф в Париж през най-мрачните години на
тоталетарния режим. Емил Димитров разбива не само класациите и рекордите по продадени билети за концерти, но и
сърцето на най-голямата звезда на Франция – Далида.
Годината е 1969 г. Докато в България половината народ е впрегнат да копа в ТКЗС-та, Емил Димитров по случайност се озовава в Париж. Благодарение на младия и амбициозен български емигрант Христо Куртев, който работи в звукозаписната индустрия, успява да си уреди срещи с известни тамошни композитори и продуценти. Те са смаяни,
когато чуват песните на българина. Веднага го харесват, откупуват негови парчета, които се дават на различни местни звезди с френски текстове. Започват записи на плоча на човека от Изтока, което е безпрецедентен
случай за онези мрачни години на Студена война между социалистическия лагер и страните от НАТО.

КОНЦЕРТИ С ЧЕЛЕНТАНО, АЗНАВУР И КОМОДОРС

изпълват програмата на Емил. Синът на Факира Мити триумфира с рекордни продажби на билети дори и за самостоятелните си изпълнения в залите на френската столица. Даже кани съвсем младата тогава носителка на “Златния Орфей” Богдана Карадочева и двамата правят програми в прочутия театър “Еуропеен”. Успехът им е зашеметяващ. Звезди са и в легендарно- то кабаре “Распутин” на гърба на флагманския бутик на “Луи Вюитон” на “Шанз Елизе”. Няколко песни на Емил стигат до Топ 10 на класациите на Франция, Белгия, Швейцария, Италия, Германия. “Моника”, която ние познаваме като “Моя страна, моя България” даже успява да се превърне в хит номер едно в ранглистите на Западна Европа. Успех, който никога преди, а май и никога в бъдеще, е мислим за български попизпълнител.

Една от звездите, които пеят парчетата на Емил на различни езици е Далида. По онова време тя е на върха на славата си. Култовият президент генерал дьо Гол току – що официално я е канонизирал в своя любимка като я е декорирал с най-високото държавно отличие. Далида се запознава с българина и веднага си пада по него. Обяснението е просто -

ТОЙ Е ТОЧНО НЕЙНИЯТ ТИП

Носи средиземноморските черти на мъжа на живота й Луиджи Тенко, заради когото е опитала да се самоубие. Емил също е брюнет, със загадъчни топли очи и голям талант. Освен това е като дете – за разлика от Тенко
той е любопитен към живота и е благодарен на западняците, които са му отворили очите за свободния свят.
Далида е толкова напориста, че успява да настани певеца в собствения си дом в Монмартр. Отстъпва му цял етаж от къщата си. И чака той да я обладае. Това обаче не се случва. Проблемите са два: от една страна Емил не смята да приема поканите да остане във Франция Той е решен да се върне в България. Наясно е, че в Париж за по-
кратко или по-дълго време може да бъде звезда. Но в Бълария е попикона. Чувал е мъдрите думи на самия император Юлий Цезар, че е по-добре човек да бъде първи на село, отколкото втори или предпоследен в големия град. Вторият и още по-неприятен за нещастно влюбената Далида проблем е, че българинът, колкото и трудно е това да се повярва за
човек, идващ от железния режим на соца, е в Париж със своя любовник Васил. Двамата са преживели мракобесието в България и не смятат да жертват любовта си заради изкушенията на “упадъчния западен начин на живот”.

Може да звучи парадоксално, но намерили свободата да изразят любовта си, те се затварят, вместо да се отворят. Пък и Васил е много ревнив. Чувства, че изпуска Емил, понеже вече не може да бъде негов текстописец. Няма как да твори стихове на френски, немски, италиански за преиздаваните на тези езици песни на Емил.

ВЕСТНИЦИТЕ ПИШАТ ЗА НЕСЪЩЕСТВУВАЩИЯ РОМАН

на най-голямата звезда на Франция с равния й по ранг, крал на българската песен. Далида обаче рони горчиви сълзи за невъзможната си сексмисия.Времето на Емил в Париж преминава и той се завърща обратно в България, когато се насища на Града на светлината. Френската суперзвезда обаче не го забравя. Далида цял живот, макар изобщо да не е принудена да го прави, чинно му отчислява авторски права за парчета, писани от Емил, които използва. Кара и
издателите в цял свят – от Щатите до Япония, да му пращат записи със завидни, особено пък за българския соц, суми в твърда валута. Тя винаги прибавя и “премия” от себе си. Тези пари помагат на Емил да преживее най-трудния период от живота си. В края на соца – средата на 80-те години и в зората на демокрацията през 90-те той е забравен и унизен. Единствените пари, на които разчита са чинно превежданите суми от Далида. Дори и след смъртта й те текат към българина.

ТЯ СЕ САМОУБИВА

на 2 май 1987 г. Взела е свръх- доза барбитурати. Преживяла енещастна любов с много мъже. Първият й съпруг се самоубива, когато я загубва. Италианският певец Луиджи Тенко също има трагичен край. Връзките й с основателя на концертната зала “Олимпия” Бруно Кокатрикс, с певеца Шарл Азнавур и филмовия бог Ален Делон не са нещо сериозно. Далида така и не намира своето пристанище. “Мис Египет” за 1953 година постига
за своите 34 години в шоубизне са повече, отколкото е мечтала. Има 55 златни плочи и е първата притежателка на приза Диамантена плоча за най-много продажби. Но е отчаяна от мъжете и от себе си. Предсмъртното й писмо съдържа само няколко думи: “Животът ми е непоносим... Прощавайте!”.