Господин Друмев, много се говори напоследък около драмата с НДК. Как започна всичко?

Беше февруари 2007 г., когато вестник Капитал излезе с цял брой – първа страница и още 7 вътре, за НДК. Бяха представилии зданието със знамена със сърп и чук. Заглавието гласеше, че това бил последният дворец на социализма. Капитал искаше да докаже, че обектът не се менажира добре, понеже е сто процента държавен.

Трябвала му модерна приватизация. Това може би казва всичко, но нека да изясним с какво се занимава групата на Прокопиев през последните 15 години. Чрез банката на Кюлев – Българо-руската инвестиционна банка, се купуваха на 10-15% от стойността им бонове на хората и се влагаха в приватизацията.

Така нареченият кръг Капитал правеше и нещо още по-важно. При всяко управление той имаше близък партньор – не само идеологически, но и близък по интереси. Това става и до ден днешен. На тях се разчиташе, за да прокарват идеите му.

През 2007 г. обаче атаката срещу НДК не успя, защото въстанаха творческите съюзи. Те защитиха двореца.

НДК беше наистина един уникум в света – конгресен и културен център, който е на самоиздръжка. Ние не само покривахме ежедневни разходи по 30000 лв. Ние бяхме в отлична финансова форма като внасяхме по 2,5-3 милиона данъци в хазната на година и печелехме.

И също така извършвахме мощна дейност в обществена полза. Имахме над 1000 събития годишно и над 1 милион посетители на тези събития. На първо място бих поставил особено богатата културна програма: Киномания, Салонът на изкуствата, Новогодишният музикален фестивал.

Директно правехме меломаните в София свидетели на старта на сезона на Миланската скала. Като конгресен център НДК също имаше своето запазено място сред най-големите в света.  През 2005 г. бяхме определени за Конгресен център номер едно на планетата.

През 2003 г. и 2010 г. получихме втората награда – съответно след колегите от Билбао и Аделаида. В Оксфорд ни връчиха Европейска награда за качество като единствен конгресен център, достъпен за хора с увреждания.

В тази връзка – ние дълги години подпомагахме събитията на техните организации като им предоставяхме нашите прекрасни зали за форуми. Прицел на атаките срещу НДК бях и Аз по една проста причина. Като председател на Съюз Произведено в България се опитах да браня предприятието Каолин, което беше наш член, а той го приватизира.

Белгийският гигант Сибелко даваше 48 милиона долара за него, а групата на Прокопиев измисли РМД, в което възлова фигура беше братът на Иво. Така заводът беше превзет много пъти по-евтино след отстраняването на белгийския конкурент.

Можем ли да формулираме специална тактика?

Да, довеждане на даденото предприятие на границата на фалит, за да може бъдещият собственик да го вземе с минимум средства. В случая с НДК също имаше причина за атаката.

През януари 2007 г. излезе решение за развитие на т.нар. Южен парк

1. То предвиждаше застрояване с петзвезден хотел и апартхаус на много значителен терен – над 2000 кв.м в тогавашната и, слава Богу, сегашната зелена площ между административната сграда на НДК и моста над бул. България. Решението излезе през януари 2007 г., а атаката на Капитал дойде през февруари, което няма как да е случайно.

И след провала през 2007 г.,  атаката беше подхваната на нов глас...

Иво Прокопиев винаги знае преди приключването на дадено управление да търси контакти по най-находчив начин с бъдещите управляващи. Така след съответните избори той вече е едни гърди напред като техен приятел и/или личен спонсор на дадени личности.

В началото на 2009 г. за всички беше ясно, че Бойко Борисов и ГЕРБ ще спечелят изборите през лятото. Прокопиев инвестира в няколко души и изгради партньорство с тях. Когато Симеон Дянков например пристигна в България, за да става финансов министър, той живя няколко месеца на ул. Доспат 60-62 в София в апартамент на фирма на Прокопиев.

Още щом разбрах това, наясно бях, че трябва да очаквам репресия. Прокопиев, като шеф на КРИБ и заместник-председател на Съюза на издатели, вземаше дейно участие в обсъждането на т.нар. антикризисна програма. И в нея се появи точка: приватизация на НДК.

След като смениха 3 години преди края на мандата му ръководството на фондовата борса и пак предварително подмениха финансовия контрол, трябваше да си разчистят сметките с мен. Защото знаеха, че докато съм жив, не мога да позволя приватизация на НДК.

Прекарах 23 години от (1988 г.) като ръководител на двореца. През 2001 г. спечелих и конкурс. Логично беше да се организира нов конкурс, за да се подмени ръководството.

Но не стана така. В деня, в който обявявахме специалната програма за Салона на изкуствата, посветен на 30-годишнината на НДК, Дянков лично дойде в кабинета ми. С него бяха тримата нови ръководители, които назначи и началничката на кабинета му – малката с късата поличка.

Искам да ви кажа кои са тези хора. Ивайло Георгиев, който е председател на Съвета на директорите на двореца е медиен съветник на Дянков, а преди това е работил при Хохегер.

Тодор Влайчев, преди да стане директор в НДК, е бил брокер на недвижими имоти. Десислава Бинева беше секретар на Съюза на издателите. Тя наследи на този пост жената, която днес е главен съветник на Дянков, а преди това беше шеф на частния кабинет на Прокопиев – Доротея Пандова - Гаргова.

Същата жена е изпълнителен директор на Бридж корп – агенция за недвижими имоти от групата около Прокопиев. Тя представя България в Европейската инвестиционна банка. И тук стигаме до най-скандалното: председател е на Надзорния съвет на Българската банка за развитие.

Вярно ли е, че новите директори вземат 2 пъти повече, отколкото сте получавали Вие, сиреч – премиерска заплата?

Те вземат 3 пъти повече – над 5000 лв., без да се броят секретните им бонуси. Наели са си специална фирма да води само техните заплати – Лотус 2, за да бъдат скрити възнагражденията им от счетоводителите в НДК.

Вярно ли е, че сте им оставили 5 милиона в наследство и къде са се изпарили парите, щом дворецът е на огромна шестцифрена загуба?

Оставих 5 700 000 лв., от които разпологаеми в депозити и сметки 1 600 000 лв., които бяхме предвидили за неосъществения и до днес ремонт на първа и втора зала. А останалите: в първокласни ценни книжа с добра доходност над 7% годишно. Защо новите мениджъри водят предприятието до загуба? Първо, защото нямат приходи.

Второ, заедно с мен бяха уволнени: другите двама директори, главният счетоводител, главният юрист и внимание!!!главният инженер, главният енергетик, началниците на озвучаването и осветлението, двете шефки на конгресната дейност, каквато вече няма.

Не е учудващо, че хората освиркват озвучаването и осветлението по време на концертите, но има и много неща, които те, уви, не виждат. Това се дължи на назначените дянковчета или калинки – наречете ги, както искате!

Това едва ли е комедия от грешки?

Поредицата от глупости е насочена към фалит на двореца. Чувам, че искали 50 милиона от държавата да се налеят в НДК.

А ние не само поддържахме всичко със собствени сили, но дори ни оставаха средства да обогатяваме фонда с придобивки на ново изкуство.

Чудя се що за дворец на културата ще имаме, когато нито един човек от ръководството му никога не е имал нищо общо с културата. Затова се и обърнах към Вежди Рашидов, защото е редно министърът на културата, а не на финансите да управлява най-голямото културно средище у нас. Но за съжаление целенасочените действия към фалирането на НДК личат и по „експертни стъпки”. Казахме, че имаме за ръководители брокери.

В същото време обаче се вдигат (насред тази криза с толкова празни модерни офисцентрове ) цените на наемите в НДК. Не е учудващо, че 5000 квадратни метра в момента са незаети в двореца. Хората просто избягаха.