- Вълнуващо все пак....

- Първия път те хваща, втория - горе-долу, но после, като почне да му става навик, ти става дори неприятно. Идва ти в повече... Това беше и причината да се разделим. Защото аз трябваше да живея по този начин! А той ставаше все по-заможен и все по-популярен! Непрекъснато се обаждаха тая-оная, разни негови популярни приятелки - говорителките

Инна Симеонова, Лили Банкова - знаеш, около богатите мъже има много жени, които искат да а се домогнат. Тогава нямаше фолкпевици - имаше говорителки, театрални артистки, вариететни артистки...  Примерно, аз тръгвам в 10 и половина за работа, но понякога остана нарочно още 10-15 минути и хоп - звънне някоя! Защото те знаеха кога отивам на работа... Тогава нямаше джиесеми. Един път се обади Искра Радева, с нея се скарах. Вдигам слушалката и я познах по гласа. Викам й: "Ако продължавате да се обаждате, ще кажа на мъжа ви!". Не знам още какво съм й изприказвала.

Други пък, като ми чуеха гласа, и затварят. Тогава много се дразнех, сега ми е смешно.

Веднъж не спах вкъщи, бях останала при майка ми. Прибирам се сутринта и не мога да си вляза. Знам, че е вътре, защото мерцедесът му беше долу. Направих едно кръгче с моята кола, за да излезе тая, дето е у нас... Спрях на другия ъгъл и тръгвам пеша към къщи. И я видях да излиза - Йорданка Кузманова, артистката! Качвам се горе, а той: "Ама аз съм заспал, забравил съм ключа отвътре"... Много беше по женската част Боби! Пък и много му се предлагаха! Сега има мутри и богати мъже, колкото искаш, тогава не беше така. Боби беше с големи възможности - искаш да пътуваш в чужбина, апартаменти... - всичко можеше да ти уреди!

Имала съм случай - няма го! Паля колата, то тогава имаше 10 заведения - ако не е в бар "София", ще е в бар "Астория", ако не е в "Шератон" - оттам "Щастливеца", "Морени" и Пловдив! Обикалям всичко подред, а то колата му е мерцедес, тогава имаше 5 мерцедеса в България! И го намирам на "Морени"! Седи той с мадамите около него - ха-хо, хи-хи... Отивам до него и го чукам по рамото. Не правех  скандали! Защото той викаше: "Абе, ела да ме удариш по рамото, че ти изневерявам!" И ето - аз го чукнах по рамото и си тръгнах!

Прибирам се вкъщи. Той идва след мен. Не му отварям вратата, той я разбива.

Много пъти я е разбивал! Удари едно рамо и влиза! Дето се вика: кокалът не го гризе, но и на друг не го дава! Беше много ревнив! А той беше толкова силен, че никой не искаше да има общо с мен, защото го беше страх...

- Какво преля чашата, за да решиш да се разведеш?

- Трябваше да замине за Свищов, но не заминал. Прибирам се - той си вкъщи. Вдигна ми страхотен скандал, че не съм сготвила. Стана ми зле - започнах да виждам точки пред очите си - червени, жълти, а-ха ще припадна от пренапрежението! И това беше! Седнах, повече не му отговорих, но осъзнах,    че просто този живот не е за мен. Съжалявах, че трябва да го напусна, но го напуснах. Просто не издържах психически!    

- Хващал ли те е някога с мъж?    

- След развода вече нямахме нищо общо. Боби живееше със Силвия Рангелова, тя спеше при него, с някакъв пудел.    

Една нощ, аз идвам тук — с озвучителя от заведението, в което работех, да търсим музика за новия ми номер. И се звъни. Поглеждам. Едно ченге от парк-хотела. Отварям и вратата - Боби го бута и влиза! А ние бяхме в кухнята - нищо особено. И като хвана момчето за вратовръзката, то едва успя да избяга! Почна тук да чупи, да троши! Вдигна масата, полюлея счупи, изпотроши всичко! Накрая го блъснах и му викам: "Чакай сега да се обадя аз на тази, дето спи при тебе! Защото ние сме разведени от година и половина, какво общо имаш ти с мене?!" Обаждам се аз на Силвия /Рангелова
- б. а./, а тя "Ало, ало!

Викам: "Да дойдете тук да си приберете любовника!"

Викнах кварталния, защото не можеш да се отървеш! Боби редовно чупеше вратата. Дойде - ако се забавя да му отворя, удари едно рамо на вратата и влиза. На сутринта се обади на шофьорите да дойдат да я оправят.

След това аз заминах за Италия. Исках да се откъсна.

След като се разведохме, той много напълня. Дойде вкъщи, седна на меката мебел и не можа да стане. Викам му: Ти какво правиш, бе, много си напълнял!" А той: "Не е вярно, 120 кг съм! Дай кантара!" Нося аз кантара - е, да, 120 кила, но кантарът мери до 120!

Заведох го в един "Плод-зеленчук", където мерят картофите! - 136 килограма.

- Колко години по-късно се омъжи за Миодраг Иванов?

- 2 години. След работа с една моя колежка отидохме да пием по нещо в един бар на  "Витошка". Там беше и Мио, той тогава не работеше. И дъра-бъра, дъра-бъра - да пием кафе в къщи. Дойде у нас, седя до сутринта, говорихме си. И така започнахме да се виждаме. И стигнахме до женитба. Първо бяхме в Ловния ресторант на "Витошка" и след това дойдохме вкъщи. Ники Сотиров, първият мъж на Валя, вдовицата на Батето, снимаше с видеокамера. Те тогава си бяха младо семейство с дете. Не мога да си обясня какво стана с тях, но познавайки Иван Славков, си давам сметка, че всяка жена би оставила мъжа си заради него... След това ходихме с Мио до Германия, там се изпокарахме нещо.С него живяхме много малко - 7-8 месеца. Не можахме Iда се споразумеем!

Той е нарцис, самовлюбен! Вечно пред огледалото, вечно с парфюми се пръска.

Няма нищо лошо в това! Той и сега не може да осъзнае, че всичко е свършило вече...  Веднъж, тъкмо бяхме се оженили, Иван Славков има рожден ден. Към 4 сутринта си тръгваме, аз карах лада. Иван с мерцедес, тоя е мерцедес, оня с мерцедес...

Качваме се е Миодраг на ладата и той ми вика: Ти докога ще ме унижаваш да ме возиш в тази кола?! Крайно време е да купиш един бял мерцедес!" Казвам му: "Аз пари за мерцедес нямам!" А той: "Аз трябва да знам какъв е семейният бюджет! Аз трябва да знам ти с какви пари разполагаш!" Идваме си вкъщи и скандалът продължава: Ти защо си криеш парите?!" "Чакай, бе, къде са твоите пари?!"  

"Аз нямам!" Е, такива работи... Не искам нищо лошо за него да казвам, но много зле се разделихме.

Трудно се съгласи да напусне дома ми с две думи. Всичко обаче вече е забравено...

- Ти си близка с Люси, съпругата на Трайчо Манекена...

- Люси ми е приятелка от детските години. Също циркова артистка, играеше с обръч. Тя не обича публичност. Много мразеше Трайчо, като разказваше по вестниците за себе си. А той викаше: "Аз съм на пиацата, трябва да се пише за мене, независимо какво.Може всякакъв да е бил Трайо, може да е имал 100 любовници, но той ги е подвеждал и ги е лъгал донякъде. На Люси нищо не й липсваше - уважение страхотно, носеше я на ръце, абсолютно всичко той й купуваше - до гащите и сутиена! Много се грижеше и много я обичаше! Всичко, каквото искаше тя, изпълняваше! И се бяха разбрали - той си изживява някакви неща, не му държеше сметка за това. Ако не е знаела, че има някаква любовница, никога не би могла да допусне. Всичко, което било необходимо като съпруг, й го е давал. Така че да си гледат работата! Единствената жена, на която е държал истински Трайо, е Люси!