Георги Калоянчев изживява тежко последните си години на този свят. Той се придвижва с помощта на инвалидна количка, дреме по цял ден, страда от липса на енергия и се изморява физически дори когато се къпе с помощта на сина си Явор.

"Със здравето съм колебливо. Все ме унася на сън. Карат ми се, защото цял ден спя. Най-много се кара жена ми. Има моменти, когато имам някаква енергия. Има обаче други моменти, когато нямам никаква енергия. Особено като ме окъпят. Явор ме къпе. Него сега го няма - в Созопол е. Дай си ръката, мръдни насам, мръдни натам... Излизам от банята все едно, че съм се борил с мечки. Уморен съм", призна Калата в тв предаването "Директно: Карбовски".

Въпреки това той намери сили да сподели в кратък разговор част от размислите в своите самотни от светска суета дни. "Цигари пуша, защото уж се успокоявам. Ама уж. Ракия пия по малко. Вечер едно малко с вода. Тя жена ми и тя се научи да пие ракия, та двамата си правим компания. Вече съм на 87 години. Тежат най-много на главата. На говоренето, на мисленето. Глупости вече, глупости говорим", откровен бе Калоянчев.

Той не подмина темата за любимите си артистични среди. "На 87 години ми липсва сцената. Като гледам колеги от телевизията как играят, как се кълчат, как се плезят... Какво прави тоя бе? Кой го пуска тоя режисьор така, бе? Абе на идиот се прави бе. Прави се на луд. Това може и да се харесва, ама аз така няма да го играя", категоричен бе кинокласикът.

Калоянчев посочи като свои образци в професията французинът Жан Габен сред мъжете и Стоянка Мутафова и Татяна Лолова сред жените. От актъорите и музикалните изпълнители, чиито творения е слушал, той записа място в историята за Коста Цонев, Лили Иванова, Борис Христов и Стоянка Мутафова.

Дали заради напредналата си възраст или просто защото реши, че му е дошъл моментът, Калата бе прям до болка в коментара си за легендата Георги Парцалев. "За Парцалев не искам да кажа какво мисля, защото ще ме намразят много хора, защото не е такъв, какъвто го описват. Гей? Абе и такъв беше. Не обичаше децата. Тупаше ги по главата и ги гонеше от себе си", върна назад лентата Калоянчев.

Калата се съгласи и да разкаже поне един от спомените си за Тодор Живков. "Веднъж беше дошъл в Банкя. Аз тогава организирах празника на минералната вода. След това ни покани всички на вечеря. Сложи ме да седна до него. Поисках му кола. Мерцедес. От новите. Вика: "Ще ти дам, бе. Ти заслужаваш". Даде ми. Обаче аз после научавам, че той, когато е подписвал заповедта да ми дадат кола, е искал да ми я даде така - да ми я подари. Обаче този... има един - неговата охрана. Генерал Кашев. "Да си я плати", вика. И платих си я аз към 16-17 000 лева. Нямах пари тогава, взех 2-3000 лева от Стоянка", разказа Калоянчев.

Спомените го топлят, но с напредването на възрастта остават във все по-далечното му минало: "Живее ми се, ама като си помисля за годините, си викам: "Още малко остана". Дали вярвам в Господ? Абе... Не го вярвам..."