НАЙ-НОВИ
Влак, украсен с коледни светлини,...
Невероятно коледно влакче освети провинцията, минавайки...
10г.по-млада от Лили: Шер се пенсионира
Шер потвърди пенсионирането си след повече от шест...
Снежана: Хората ни намразиха напразно
29.07.2008 18:23 | Видян 12212 пъти | Гласували 4
Петте български медицински сестри, прекарали 8 години в затвора в Либия отбелязват първата годишнина от освобождаването си не с фанфари, а с протест. Как живее днес най-измъчваната от тях? Прочетете откровеното човешко интервю, което Снежана Димитрова даде специално за СЛАВА:
Как се чувствате година, след освобождаването Ви?
Вече се чувствам доста уморена. В началото бях обзета от еуфория - забравих за болки, за всичко. Исках да свърша набързо много неща.
Адаптирахте ли се или е трудно да свикнете със свободата?
Мисля, че 80 процента съм успяла да се адаптирам. Все още има дребни неща, които ми е трудно да преодолея. Едно от тях например е, че не мога да изляза сама, не мога да пътувам сама с градския транспорт. Причината не е, че нещо ме плаши, но дълго време съм била в затвора и все още не мога да привикна към пространствата, към многото хора.
Как реагират хората, когато Ви видят?
Всички искат внимание. А аз се чувствам малко нелепо. Все пак съм обикновен човек – същия като тях. Има такива, които казват толкова хубави неща, че понякога се чувствам неудобно – като че ли не ги заслужавам! Защото аз не съм по-различна, нямам усещането, че съм герой или нещо от сорта.
Какво Ви казват?
Ами много мили неща... Има хора, които плачат и за тях е достатъчно само да ме докоснат. Други ме прегръщат... Никога досега не ми се е случвало някой да ми каже нещо лошо.
Има ли нещо, от което сте разочаровани?
Първо – и аз съм разочарована от нещата, от които са разочаровани всички българи. Що се отнася до медиците, които бяхме в затвора, надявам се с времето тези, които говорят или се опитват да насаждат на обществото неприятни неща за нас, да осъзнаят, че не бива да го правят. Защото в крайна сметка ние страдахме 8 години и половина, преживяхме толкова много, минахме през ада... А да си дойдеш след всичко това у дома и някой да продължи психически да ти въздейства, просто не е честно! Нека да се опитат поне за мъничко да се поставят на наше място и ще разберат, че не са прави!
Защо Ви нападат?
Според мен някой иска да ни затвори устата като ни очерни. В случаи, когато чувам лоши неща, имам едно “хапче” – споменът за хората пред храма Александър Невски, за децата, които казваха молитви на различни езици, за тази огромна кампания Не сте сами. Тя беше великолепна! Събра страшно много хора, имаше отражение в много европейски страни. Защото не само от България имаше хора, които ни подкрепяха и ни пишеха. Мисля, че приносът на кампанията за нашето освобождаване беше доста голям. Защото хората показаха, че можем да се обединяваме, когато имаме трудности. Никога няма да ги забравя! И мисля, че добрите между нас са повече от останалите...
...Които си направиха реклама на ваш гръб?
Ами нищо, нека си я правят. Но нека да не я правят за наша сметка и с лошо чувство спрямо нас.
коментари
- коментари
- напиши коментар
- изпрати на приятел
- гласувай
Няма коментари към тази новина !