Съпругът ми Красимир Джонголов е завършил Художествената Академия, специалност Резба. Рисува прекрасно, у дома имаме много негови творби. Оказа се обаче и великолепен тенор. Много пътуваше по света с хоровете, в които пееше. Намерихме се в Сатирата, той беше нает да пее в оркестралната част на постановката Женитба на Гогол. Отгогава – досега, в шеги минаха 39 години заедно. Дъщеря ни Линда е журналистка, а синът ни Мартин – ядрен физик, доктор на науките. Беше в Америка, после в Канада .Сега и двете ни деца са тук и ми е много мило, че има кой да оцени всички манджи, които правя.

Вярно ли е, че имате гадателски способности? 

Мисля, че е така. Израснала съм, учейки френски и акордеон, такова ми беше възпитанието. Когато завърших Алианз Франсез се срещнах с езотериката, много ми бяха любопитни тези книги, които намирах от френски източници. Допада ми мъдростта на Кабала, вярвам, че животът на човек се затваря в маметатическа формула в секундата на раждането му. По онова време за пръв път прочетох и за Нострадамус. Вярвам, че съществуват и други светове. Дали човек може да промени пътя и съдбата си ли? Задавала съм тоя въпрос на леля Ванга и тя ми каза: „Моеш да кривнеш малко от главнийо път, ама па ке се върнеш!”. Тогава пътувах много със самолети, и я питах дали има опасност някаква. А тя ми вика: „Нема море, видим те много стара и проскубана. Викам й - „Ееееее, стара хубаво, ама защо проскубана!?!”.  
Вярвам във всичко това, защото бих искала да си обяснявам живота, любознателна съм, вълнувам се откъде идваме, къде отиваме, защо сме тук. Това ме качва на друго ниво, не ми позволява да чувствам болежки, старост, битови неволи - че е спряла водата, че тока, че парното. Тия неща ги хвърлям зад гърба си. И съм в кондиция със себе си,  такова равновесие съм си изградила – да пазя себе си, за да съм полезна на другите.

Как виждате бъдещето на България?

Виждам бъдещето на България добро и проспериращо. Не ме привлякоха уличните вълнения от последния месец, защото там нямаше лидери, личности. Историята се движи от авторитети, хора с харизма – можещи и енергични, а не от викове и тълпи. Въпреки кризата, която не е само в България, мисля, че стъпка по стъпка се движим напред. Казано по друг начин - добрата челяд се събира, за да си помага взаимно. Кога се събират фамилиите – най-вече в период на изпитания. Аз съм с огромна надежда за България и вярвам в промяната.  

Къде могат да ви гледат хората, в кои постановки? 

Могат да ме гледат в Какво стана снощи – една много симпатична английска комедия в театър Сълза и Смях. Щури маневри е другата комедия, в която участвам в театър Българан, имам и самостоятелно шоу. Но Дансинг Старс сега ме погълна почти изцяло, затова са ми поразредени ангажиментите. Очаквам елиминациите спокойно, с поклон към всички, които ме подкрепиха и благодарност за възможността, която получих – да танцувам.

В какво вярвате?
Вярвам в Бог и равновесието, на което се крепи света.

Коя мисъл ви води винаги напред?

Нищо лошо няма да ми се случи до смъртта.
Коя книга промени живота ви?  Това е поезията на Христо Фотев, аз съм негова поклонничка. Неговата поезия отключи в мен желанието да търся и чета всяко произведение, в което има душа.

Кое е най-голямото ви постижение?

Традиционно е, но това че съм създала добро семейство, децата ми.

А най-голямата загуба?

Когато загубих родителите си и разбрах, че оттук-нататък хомотът е мой. Друга голяма загуба са близките ми приятели, които си отиват от тоя свят и без които сякаш осиротях. Верните хора са най-истинските.

Колко важни са парите за вас? 

Колкото да покривам нуждите си. Когато имам възможност, мога да дам безмислено много пари за нещо, което ми харесва. Има една хубава поговорка – дупе знае 2 и 200. Когато съм имала пари, съм си позволявала много неща, но рядко материални. Сега ми стига възглавницата на леглото ми.
 
Щастлив човек ли сте?

Мисля че с Божия помощ – да!
Когато се отзовете пред Господ, какво ще му кажете?
Благодаря ти за земния път!