Момчето ни разказва, че майката на Роси - Веси, умира през 95-та. "Запомнил съм този ден, защото в същата година умря баба ми, която ме е гледала. Както ми е разказвала самата Роси, тя проявява гадателска дарба в онзи ден. Баща й влиза да я смъмри, че е пуснала силно музика, а майка й спяла, а Роси механично отвърнала с: „Тя няма да се събуди!"... Много пъти след това се питала откъде й е дошло да каже това. Малко след това бащата слязъл по стълбите и казал на двете сестри: "Деца, мисля, че майка ви е починала"... В шок Роси хукнала нагоре по стълбите към втория етаж на къщата, където била спалнята на майка й, и през сълзи почнала да й прави изкуствено дишане. В онзи момент вярвала, че тя ще се събуди. После в мигове на огорчение говорела, че не било "честно" една майка така внезапно да напусне децата си. Жената починала от инфаркт - само на 43.

Драмата първо засяга сестрата на Роси. Момичето изпада в тежка криза и влиза в кришнарска секта. Роси се оказва по-силната в онзи момент. Отива при гуруто на сектата и буквално го заплашва, че ако не освободи от обет сестра й, ще го съсипе. "Навремето спасява сестра си, но нея самата няма кой да я спаси!... Сестра й е уравновесен човек, оправи си живота, а Роси има нужда от помощ, но никой не може, не че не иска - никой не може да й я даде тая помощ! Нейното вътрешно състояние е безнадеждно! За такъв дълбоко наранен човек, спасение трудно се намира!"- отбелязва приятелят й пред Шоу.

В онзи период обаче Новева още е силна, целеустремена и борбена. Тя решава да направи школа за деца модели в Кюстендил - Дино 91". Захваща се за работа, но с широки пръсти пръска пари за плакати, кастинги и прочее. Скоро баща й прави рекапитулация на Росината дейност и се разбира че инвестицията е по-голяма от приходите. Новев слага стоп на начинанието на дъщеря си и я праща в София при братовчедка й Вяра Каменова - Мис България 1996 г. Именно в този период Роси се свързва с добрия познат на баща си - Иван Зографски.

"Започва времето на илюзиите от "прожекторната слава!", сполучливо отбелязва приятелят-биограф, но до светлините има още време. Роси отива при Зографски с делово предложение - да направи детска школа за модели в хотела му. След два дни размисъл той й отказал с едно изречение: "Не съм заинтересован!". Новева, в типичния си стил обаче, не само че не се отказала, ами дори го порицала, че не й подава ръка, като направила забележката, че сигурно и той навремето е имал нужда от нечия помощ. Старецът се засмял на това хитроумно напомняне и открито показал симпатия към дръзката кюстендилка: "Е, добре, ела пак!", й казал с усмивка. На следващото ходене Роси се сдобива с благоволението на хотелиера да има стая в хотела, за да прави там курсовете си. Школата обаче не потръгва. Междувременно двамата със Зографски се сприятеляват - старецът я намира за забавна. Само тя се осмелява да се държи с него като с равен и това му харесва. Зографски й предлага да му стане асистент в сделките с имоти. Новева се постарава да му покаже, че не е просто кукла, и наистина осъществява една добра сделка.

Тя остава да живее в хотела близо две години. Още е само на 22, а трябва да се съобразява с куп неща, които са й забранени. Например да си кани приятели в "Кемпински-Зографски". Вършее навън и се връща пийнала и шумна. Така тръгват разприте и неприятностите. Персоналът в хотела първо почва да шушука, а после открито обявява за акт на "лоялност" към шефа да я мрази. В тази враждебна обстановка Роси все повече се настройва да дразни с поведението си. Нещо като ответна реакция на злобата, интригантството и фалша, с които е заобиколена. "Нарочно е правила сцени понякога - ей-така, за театър - за да ги ядоса. Така ми е казвала. И се е кефела, че ги дразни, а те още повече са я клепали пред Зографски и са го навивали да я махне от хотела...", казва доброжелателят й.

"Любов към 70 години по-стар мъж е равна на агония!", подсмивали се след Роси в гръб всички в хотела и гадаели цинично какво ли му "прави", че старецът продължава да държи на нея. Факт е, че тя остава до възрастния си обожател почти до самата му смърт. По-късно казваше, че Иван Зографски е бил "религия" в живота й. В това време я ухажват известни мъже като Стивън Сегал, но Новева твърди, че остава вярна на нейния си Иван. "Покрай светските партита, на които Зографски я запознава все с мастити имена - Жоро Илиев, Вальо Златев, Дейвид Варод и други, Роси е можела да си намери престижна работа още овреме и да направи пари. Но тя изглежда няма никакъв нюх да бъде използвачка. Я да беше на нейно място която и да било от фолкпевачките, гащите на Зографски щеше да изнесе от собствения му хотел!", казва камериерка от Кемпи, която помни "момичето с дръпнатите очи".

"От стареца й остана само дето е пътувала тук и там по света - по разни конкурси за красота, за които Зографски не е давал пари, ами му пращаха покани и той я пращаше вместо него да пътува. Аз съм убедена, че колежката във Варна, която набеждават за сейфа, е била помолена лично от Зографски да извади бижутата оттам и да му ги даде. Иначе никоя от нас няма да се осмели да направи такова нещо, и то в стаята на боса! И това е толкова грозно, че направо го намразих тоя старец. Сега правят благотворителни мероприятия тия, които управляват хотела след него. А Роси кой я знае къде е немила-недрага - не се е вясвала, а и не може - те веднага забраниха да я пускат тука! Не постъпиха добре с нея роднините на Зографски. Тя не му беше любовница, според мен, а като едно дете, което му правеше сладки дните - пърхаше около тоя болнав старец като пеперуда. Пъстра и шумна, но готина беше Роси!..", казва жената и се моли да не казваме името й, за да не си изгуби работата в хотела.

Голямото впиянчване според всички настъпва след изцепките на Роси във "Вип брадър". В онзи момент тя самата се чувства дълбоко недоволна от себе си. Алкохолът и любопитството на медиите изчерпват силите й. Опитва се да се откъсне от Зографски, но не я оставят да го направи. Въпреки това, когато шофьорът му й се обажда, че ще го откарват на летището, за да лети за Германия, двамата са официално разделени от близо два месеца по нейна инициатива. До последно Роси се колебае дали да отиде да се сбогуват, но нещо в сърцето й подсказвало, че може да им е за „последно”. И отива. Уверява го, че ще се оправи, че пак ще се видят. Но не става така. И Принцесата на Зографски отново затъва в тинята на личното си неудовлетворение. Безумният максимализъм и спомените от бляскавото минало тровят душата й, понеже се сблъскват със сивото ежедневие и нищонеправене след смъртта на покровителя й. Той не й оставя нищо, а тя не си е постлала за самостоятелен живот.

След поредния запой пада така, че лекарите се чудят как не си е счупила врата и не е умряла на място. Последвалите операции са тежки и още тогава медици прогнозират, че ще има ако не функционални, то други - ментални поражения и усложнения. И наистина - виенето на свят става все по-често и без да употребява алкохол, а артистичната веселост на Роси почва все по-трудно да й се отдава. Затова решава да се скрие от света. "А от него в момента по-голяма лудница няма!...", казва момчето, което толкова добре ни обрисува Роси. Моля го отново да прозвъни телефоните й, но и този път никой не отговаря и на двата познати номера.