Карл Густав от Швеция също се радва на широка популярност сред своите сънародници, които няма как да се оплачат от живота, който държавният им глава осигурява на нацията. През есента той ще отбележи 4 десетилетия на престола.

За това време той успя да реализира това, за което другите страни мечтаят. Нещото най-общо се нарича „шведският модел” и гарантира щастлив и осигурен живот по социалистически за хора, които работят по капиталистически. Неслучайно след посещение в Стокхолм един от съветските генерални секретари прави най-тежкото признание: "Ние само си мислим, че строим социализъм, в Швеция просто са го направили"!

Понеже става крал като ерген, братовчедът на нашия цар Симеон не се налага да пита никого и три години по-късно се жени за полубразилка – полунемкиня.

Любовта избухва на олимпиадата в Мюнхен през 1972 г., която за повечето хора на планетата се свързва с чудовищен терористичен акт. Карл не робува на общественото мнение и когато се налага да избере престолонаследник. Той променя вековните закони и голямата му дъщеря, а не синът му получава правото да получи титлата.

Заплатата на Карл Густав е едно от най-малките кралски възнаграждения в Европа. Все пак 15,1 милиона евро годишно не са толкова малко. За това свидетелства и любимото хоби на Негово величество. Той колекционира спортни автомобили от "Порше" и "Ферари", но кара бързо и своето „Волво”. Единственият скандал около краля е предизвикана от него преди 8 години лека катастрофа, която обаче предизвиква голям шум в една държава, където си нямат много проблеми на главата и се занимават с дреболии.
Най-популярният владетел в Европа обаче е датската кралица Маргрете Втора. Наследник на монарсите, които са владели и Норвегия, и Швеция, тя поддържа скромен имидж и е одобрявана от рекордните 77 на сто от населението. Тя е първа братовчедка на комшията от Швеция, сиреч двамата суверени имат общ дядо.

По ирония на съдбата той упрявлава в първата година от „мандата” на Маргрете успоредно със собствената си внучка. Точно като в еврейския бизнес, че най-важно от всичко е бизнесът да остане "на нашата улица", сиреч в семейство, както пък биха казали италианските мафиоти.