НАЙ-НОВИ
Не можем да избягаме от това, което...
"Не можем да избягаме от това, което трябва да ни се...
Понякога трябва да оставиш кармата да...
Понякога просто трябва да оставиш кармата да оправи...
Веселин Маринов: Потя се от искреност
01.07.2013 09:30 | Видян 5744 пъти
Сашо, аз не съм политик. Познавам Цветан Цветанов като приятел, познавам личния му живот. Никога не е допускал да чувам неща за политическия живот, в който се бори. Сигурно ще прозвучи много тъпо, но нещо, което на никого не съм го казвал, го споделям сега в ефир – в тези трудни времена за него като човек се сещам за военната история на България. Има една случка, която не се знае много. Става въпрос за Първата световна война, когато Шопската дивизия е обградена от съюзническата армия и попада под обсада. Тогава ръководството взема много трудното решение да се предадат. Командирът застава и го казва пред войниците. Един от тях излиза и казва „Аз няма да се предам“. Пита го „Защо?“. „Защото не мога да си отида в село, защото няма да мога да се оженя, как ще погледна майка и татко?“. Тези думи повлияват много силно на цялата армия, намират проток през вражеската войска излизат, излизат и победители. Когато започнаха атаките, се сещам за този случай от българската история. Може би в много по-малък вариант, това е което преживява той сега. За мен повечето политици са тези, които са останали в строя, а такива като него са различните, които имат смелостта в толкова трудно време да се осмели да тръгне и да променя живота ни. Той направи толкова много.
Моето мнение е коренно различно…
Поканил си ме да кажа каквото мисля.
Именно. Вярно ли е, че са инсталирали камери в апартамента ти?
Какви ги говориш? Не е вярно. Чувам от теб за първи път такива неща.
Не си чувал – изписаха се купища…?
А, по време на развода. Чувах, писали са в жълти вестници. Не е вярно. Не съм го взел на сериозно. Приемам го на шега.
Как се отрази разводът на кариерата ти?
Помогна ми. Сега съм по 14-15 часа отдаден на работата си. Когато човек има семейство, отива на почивка с любимия човек, гледа да се прибере на време. Трудно ми е в отношенията. От моята позиция, която смятам, че е правилната, не ми е много лесно. След 50 години от сватбата е лесно да се почувстваш излъган. Не смятам, че имам вина. Бил съм добър, нормален съпруг, който много е обичал жена си.
Доколкото разбирам, сега много внимаваш. Сега търсиш ли, ще можеш ли да намериш…
Много пъти съм си казвал: „Може би днес, на този ъгъл или на тази гара, на този концерт ще се разтвори така стомахът, ще се завърти както на зъболекар като отивам – така го чувствам.
Имам предвид, че човек има нужда от човек до себе си.
И аз имам нужда. Като се прибера след пътуване и на мен ми се иска да ме посрещнат, да мирише на дом, на кухня.
Как се стигна до онова прословуто изпълнение там, „Нашата полиция ни пази“. Извинявай, но такава беше…гей интепретация, гей постановка…
Това е нещо, което не знаех. Когато изпълнявах песента, не знаех, че така е поставен танцът отзад. Беше много напрегнат денят. Отидох в последния момент. И някакви такива движения, които режисьорът беше поставил, хореографът ли, не знам, изобщо не съм го видял. До такава степен, че да повлияе върху цялостната песен, която беше създадена с толкова безкористни чувства от композитора Тончо Русев и поета Евтим Евтимов по мое желание.
По твое желание и заради най-добрия ти приятел, така, да му направиш някакъв жест.
Това беше един не толкова важен разговор, в който споделихме заедно, че предстои празник на полицията. Аз съм изпял от химна на Червен бряг и Варна до химна на хотел еди кой си или химна на армията, на моряците, имам отношение към тези неща, към униформените, към институциите – никога не съм бил безразличен. На учителите съм изпял химна, на Добруджа, на златния хляб. Много такива песни, които не се знаят. И тази е част от всичкото това, което, да кажем, не съм безразличен към нашата страна, особено към униформите. Онези, които ме познават, знаят какво е чувството ми към армията, към полицията. Респектът към тях.
Много редовно и Слави те бъзика при скечове как се потиш, как се раздаваш. Мислил ли си по някакъв начин да реагираш?
Не може човек да се промени. Аз на всеки един концерт оставям, все едно е последен, всичко от себе си. Преди всеки концерт, минутка преди да изляза, си мисля, че съм най-некачественият, че гласът ми няма да излезе в този обем. Че няма да мога да кажа и една дума. Много съм критичен към себе си. И именно това желание, то се усеща. Тези пълни зали вече толкова много години, аз съм вече 32 години на сцената… Сашо, пожелавам на всеки един от тези критици, аз не го и смятам за критика… Когато човек се вълнува, тялото го показва. Аз смятам, че това не е недостатък, това е искреност.
Източник: OFFNews /Интервюто е с незначителни съкращения заради непреходната му стойност/
Снимка: facebook
свързани новини
Цветанов готви дует с Веселин Маринов
Веско Маринов не може да смята
Веселин Маринов прибра 630 бона от ГЕРБ
коментари
- коментари
- напиши коментар
- изпрати на приятел
- гласувай
Няма коментари към тази новина !