Е, това беше глупост. Човек, особено когато започне да му се клати земята под краката, се страхува и от сянката си. Аз не знам от какво толкова се страхуваха от мен, но пък цяла група хора си направиха биография (смее се), както се казва – направиха ги зорлем герои. Народът е казал – за който Бог е рекъл да се удави, няма да го обесят.

Вече поредна седмица сте на път с България без цензура, обиколихте наведнъж толкова много градове, как Ви се струват нещата?
О, аз често обикалям с трупата. Ние играем обикновено на закрито и рядко по площадите, както сега, но виждам какво става. Разрухата е жестока. Но по-страшни от нея са умората и апатията. Но пък, ако се върнем към дядо Вазов, който преди толкова много години пише, че няма по-страшно нещо от апатията, а това трябва да ни наведе на извода, че колелото ще се завърти, и че ще тръгнем нагоре, но е страшно. Аз не знам, има една група хора, направо им се чудя, но като ги чуя по радио или ги видя по телевизия, спирам всичко веднага. Започне парламентарен контрол, но какво е това? Потресена съм от цинизъм, затова не искам и да чуя за тях. Това дебелоочие - да обясняват на хората, на народа, който мислят за някаква измет, и да се гаврят с него. Какво значи да застанеш до един човечец, покровителствено да го потупаш по рамото и да му кажеш: ти си прост и аз съм прост, затова сме равни. А след това да се върнеш и да си празнуваш първия милиард, а оня тъне в нищета и се радва, че бащицата го е потупал по рамото. Гнусно е.

Прави ми впечатление, че за вашите спектакли много старателно подбирате музиката, винаги търсите стойностното, защо винаги залагате на това, а не на комерсиалния поп-фолк например?
Как, аз непрекъснато се боря с това. Чалгата не ме интересува. Всеки може да си пее каквото си иска, но тези хора унищожават народната музика, а тя е културата ни. Плюс това, насаждат един много лош вкус. Текстовете са безумни, да, вярно, наслагват един ритъм, една мелодия, която лесно се възприема от младите, но най-страшното е, че чалга певиците станаха идолите на децата, те са модел за подражание. Участвах в някакво жури и чух едно дете, което каза – как, естествено е, че искам да стана поп-фолк певица. Всички момичета искат, добавя тя. Това е абсолютно преднамерено, насаждано – разби се образованието, унищожи се културата и нацията. После пак бащицата ще вика, ти си прост, и аз съм прост, а народът ще гледа с отворена уста и ще казва „осанна“.

Какви хора са около Вас в момента?
О, сега както сме по площадите – всякакви хора са около мен. Но във всеки град, във всяко село у нас сме свикнали да има по един Мунчо*. Сега се ужасявам, че по улиците има страшно много болен народ.

Как усещате младите хора?
Младите хора са си млади хора, те винаги са различни. Но имам чувството, че покрай тази информация, която ни залива и интернет, нещата не са много добре. Ето например, наблюдавам децата, второкласници, те се ядосват когато нямат интернет. Питам ги за какво им е нужен, те се учудват на питането ми, но нямат смислен отговор. Така че, проблемът е в това как ще канализираш нещата, липсва подчиненост на някаква цел. Интернет има и друг проблем, той лишава децата от онова търпение, което е необходимо да учиш нещата. Днес младите хора бързо се отегчават.

Вие получихте и упреци за работа си в България без цензура, какво ще отговорите на онези, които ви нападнаха?
Изобщо не ме интересуват. В какво ме упрекват? Напоследък политиците са станали много страхливи и живеят с мисълта, че, точно както кучетата, трябва да си „припикаят“ територията. Ако някой иска да каже нещо, ето го Николай Бареков на площада. При него се говори без цензура, да иде и да си каже. А при него наистина се казват много неща. Ако някой иска да научи нещо, нека се заслуша в историите на хората, да ги чуе какво казват. Иначе аз цял живот правя едно и също. Ако някой иска да ме пита нещо, нека ме пита. Иначе, вече не се натискам сама да давам мнение за нещата.

Как си обяснявате онова, което се случи на площада в Плевен с онова момче Симо, хората сами поеха инициативата и тръгнаха от джоба си да му събират пари?
О, да. Но знаете ли, аз винаги съм се ядосвала на нашия народ, понякога само възпитанието ме спира. В същото време виждаш, че тоя беден народ, мизерстващ, е винаги готов да помогне. Няма да забравя, правихме Орисия, а едно дете се нуждаеше от 20 хил. лв. за операция. Ние бяхме направили нещата така, че в края на всеки спектакъл призовавахме всеки да даде колкото може. За 20 концерта, събрахме 21 хил. лв. – значи, хората първо са си купили билетите, а после намираха и за това дете. Накрая ние преброихме общата сума. Но какво ме потресе – в един от най-бедните градове, в които бяхме, минава една женица и пуска стотинки в касичката, отмина, но се върна и обърна портмонето, от което изпаднаха две левчета. А това, което ще кажа е показателно – в София залата е 4000 души, но там събрахме по-малко пари, отколкото в онези бедни градчета. Т. е. – народът ни по душа е добър. Оня ден ме спря един човек и ме попита защо приемаме бежанци, след като и ние сме емигранти в собствената си страна. Децата ми емигрираха, казва той. Аз отговорих, след като децата са емигрирали, значи някой ги е приел, а щом искат да емигрират в България, значи има и по-зле от нас. Нека бъдем човечни!