Две години преди вождът и учителят на българския народ и герой от Лайпциг, както го славят навремето, дядо Влайчо предрича кончината на комунистическия лидер и премиер на народната република. Гадателят се озовава на заточение в мини, после трие наровете в трудово-възпитателния, а на практика концентрационен лагер в Белене.
През това време „колежката” трупа пари и слава, сприятелява се с властващата фамилия Живкови. За Влайчо не се притеснява. Знае, че той ще се оправи. Гадателят и сам си предрича освобождение, което дочаква след години на мъки, лишения и изтезания.

Людмила започва да ходи при тракийския оракул

Дъщерята на Тодор Живков е долона от сбъднатите му прогнози.  Тя не става приятелка с него, както с конкурентката му Ванга, но много уважава остаряващия вече гадател. Отлично съзнава, че той не би ? спестил лошото, не се прави на политик и няма интерес, което не може да се каже за алтернативата от Петрич.

Именно по този начин Живкови успяват да узнаят предварително за намеренията на група стари партизани, начело с врачанския лидер Горуня и генерал Анев, да направят преврат срещу Бай Тошо. Това става точно в момента, когато той е на път да изфъшка Югов, Чанков и другите стари партийци и да утвърди едноличната си власт. Така предупреждението на дядо Влайчо спасява държавния връх.

Има нещо съдбовно във факта, че двамата ангели – пазители на Тодор Живков – дъщеря му Людмила и тракийският оракул, си отиват в една и съща година – 1981 г. Малко след нея за Живков и

за България започват времена на проверка и перманентна криза

Дядо Влайчо е предвиждал това. Според колегите от ПИК „пророкът на народа”, както го наричали, разказал какво вижда за следващите десетилетия. Той обяснявал, че ще има политическа промяна и комунистите няма да управляват България. Имал видения, че ще има екологично замърсяване, че все повече ще стават районите, в които ще има негодна почва. Давал съвети да се ядат повече плодове и зеленчуци, които виреят на високо. По този начин нямало как да поемем от отровите на земята.

Влайчо доживява до 87 години въпреки мъченията в лагерите. През целия си живот той живеел като аскет – без много ядене, алкохол, цигари, месо и похот. Винаги казвал на хората  да се радват на трудностите, защото те са двигател на живота. „Колкото по-извисена е една душа, през толкова повече изпитания трябва да премине“, добавял той.