Първо си бях харесал Версай, ала ми се видя грамадан. Пък и от гледна точка на стилизирането, смятам, че попаднахме на по-добрия пример”, заявява не без самочувствие човекът, който е реализирал вероятно един от най-кичозните хотели в целия свят. Той се хвали, че е преобразил някогашното възголямо поле за отглеждане на зърнени култури и го е трансформирал в „пример за френската архитектура”.

Жанг откровено смята, че оригиналният Château de Maisons край Сена значително отстъпва на неговия и онези, които харесват бароковия замък в гората Saint-Germain-en-Laye с „незначителния” парк от 33 хектара ще се прехласнат пред неговите 300 хектара. Още повече, че там дори не помислят да прибавят към шатото хотел, конгресен център, спа и музей на виното. Имали само някаква си стара изба. Ако става дума за лозя, Жанг също е насадил бая. Наредил е на служителите да носят и стари френски униформи като същински мускетари и лакеи.

Апропо, китайският Лафит предлага страшно много екстри и оценката на Букинг.ком 3,8 изглежда прекалено ниска. 505 стаи рпазполагат с какви ли не екстри, като се почне от безплатния повсеместен уай-фай, който не е типичен за немалко хотели с претенции на стария контитент, особено в България.

Собственият бликащ минерален извор е друга екстра, на която много места за настаняване с претенции биха могли само да завиждат. Съседното голфигрище също е плюс, който е важен за богатите гости, независимо дали китайци или чужденци, които отсядат за една вечер, за да видят чудото на кича, преди на другата сутрин да отлетят след китайската си ваканция или делова визита от съвсем близкото до шатото летище в Пекин – най-голямата сграда в света и друго чудо на съвременната архитектура. Собствено езеро и необятна градина осигуряват изглед на всички стаи и няма намусени физиономии, както често се случва в най-добрите европейски хотели, когато срещу страшно много пари настаняват гостите в задни стаи с изглед към неугледни дворове за боклук и зареждане. Освен гледка, всички стаи имат „seating area” като апартаменти, декорирани са в необароков стил в топли цветове.

3-етажните апартаменти са неосъзнат жест към татко Мансар. Ресторантът е в стил барок и ВИП масите за двама са позиционирани само с по един стол от двете „председателски” страни. Кухнята е гурме, като се предлагат и западни, и специалитети от кантонската кухня –една от основните в Китай, както и типично пекински ястия. Има специално барбекю за градината. Не само минералният извор и вътрешният басейн са хитове на спацентъра, но и прочутите масажи. Тенис на маса, езда на коне от собствена конюшна и споменатият голф са спортните занимания, които се предлагат, наред с плуването и фитнеса. Предвидена е специална тераса „за слънчеви бани”.
 Конферетният център е модерен. Има и бизнесцентър за срещи и преговори. Караоке барът е любим на китайците. За децата има зала за игри и площадка.
Сред екстрите, наред с онсен – естествения минерален извор, е закуската в леглото, безплатният паркинг, който е достатъчно голям, за разлика от повечето претенциозни хотели по света и у нас. Денонощна рецепция, експресно настаняване и напускане, консиаж, пране и химическо чистене са други удобни плюсове на хотела, заедно със салоните за красота, сейфовете и всичко останало.

За инвалидите има специални условия, което е добър пример като знаем отлично факта, че на доста места не се мисли за този тип гости. За тях са предвидени и стаи и услуги, които да ги облекчават. Понеже споменахме местното производство на вино от ширналите се лозя, пред Ню Йорк Таймс енологът Брюно Помар заяви с ирония, че много го забавлявали намерените да се продават в Китай бутилки Шато Лафит, които претендирали, че са от Романе-Конти, но също, че са с произход от Монпелие, южна Франция.
Романе Конти е хайклас вино от Бургундия, което се произвежда в бутиково количество и няма нищо общо с не по-малко престижния Лафит от региона на Бордо. Никое от двете вина не е от Монпелие, защото са на срещуположния край на Франция. Което обаче новопокръстените в пиенето на вино китайци едва ли могат да разберат. Така те дават луди пари за китайско вино с претенции за френско. Иначе Китай внася европейски вина за повече от 1 милиард евро като повече от половината държат оригиналните френски изби. Те продават 139,5 млн. литра на огромния жълт пазар. Никой обаче няма представа колко пари се въртят на пазара на ментета, а те едва ли са много по-малко. Развитието на пазара води и до разширяване на мегдана за фалшификати. Това е нова нища след дрехите, часовниците и телефоните за най-голямата работилница в света, както наричат Китай.
Кристоф Сален, който е президент на Домейн Барон дьо Ротшлид – притежателите на Лафит обаче твърди, че популяризирането на оригиналния бранд чрез китайските ментета не е голям проблем.

„Никога не съм виждал бутилка от върховния Лафит 1982 г., която да не е от нашата изба, а работя в Китай от 1982 г. Да, местните понякога използват името ни по смешен начин. Виждал съм непретенциозни вина, които се кръщават с имена близки до Château Lafite, най-много се смях на Chatelet Lafite. Защото Chatelet е името на една от най-използваните станции на метрото в центъра на Париж. Името ни е станало бранд в Китай, но формираните му потребители, каквито имаме от две десетилетия знаят какво търсят и как да го открият. Сред примерите колко е популярен брандът мога да La Fite British Exotic Bar и Beijing Lafitte Chateau Hotel”.