Виеи сте си парижанин и живеейки в Америка сигурно трудно намирате хляб като Вашите франзели...

Особено в Лос Андгжелис, нали! Когато бях на 18, за първи път дойдох в Америка и я обикалях с автобус. Стигнахме в Ню Йорк и случайно попаднах на най-вкусния хляб на планетата – беше в една пекарна в Малката Италия, която намерих съвсем случайно, воден от фантастичния аромат, който се стелеше във въздуха в махала. Там работеше една лелка, която без да обели дума, просто ми поднесе една питка топла – топла. Какво щастие!

Защо станахте актьор?

За да бъда свободен човек! Свободен всеки път да бъда различен. Именно по тази причина се връщам на началото, когато май не ми повярвахте колко ми е писнал този имидж на вечния сваляч и изкусител. Много е досадно да повтарям едни и същи роли, едни и същи типажи. Бягам от клишето и няма да ме видите замесен в т.нар. star system.

Трудна работа, след като сам се пренесохте от Париж в Холивуд...

Да, Ел Ей е труден за понасяне град, сърцето ми е в Рим.

Защо пък в Рим?

Няма да забравя щастливото време, когато снимахме Римската пролет на мисис Стоун с Хелън Мирън. Тогава направих цял куп приятелства във Вечния град. А последния път като ходих, както си бях по сако и с вратовръзка, посред нощ поритахме футбол пред Пантеона с една картонена кутия. Беше супер забавно! В Америка такова нещо никой никога няма да направи, особено известен. С моя латински темперамент се чувствам прекрасно в Италия.

Снимки:  webcafe.bg/subtitrite.net