Неговата откривателка и според някои приятелка проф. Вера Найденова и другата му покровителка проф.Димитрина Гюрова, която е шеф на целия театър в държавата, бдят за фаворита си. Но непокорният младеж решава, че е стигнал до върха и никога няма да слезе оттам. Напуска театъра и е заведен актьор към киноцентъра. По онова време такива са малцина като приятеля му Любо Чаталов и Павел Попандов.

Той се бори хем срещу системата, хем срещу себе си. Вече му е доскучало от ролята на героя любовник, пък и вече не е е тъй млад. Въпреки това приема ролята на младия учен с революционен дух – поредния образ от клишето около имиджа му, в сериала „Нощем с белите коне”, който е тв хит. Нещо по-различно, като самоиронична реплика на предишните му герои красавци е неговият характер в новелата с претенции за филм „Горски хора”. Другите му ангажименти обаче са в поръчкови продукции тип политпросвета – незначителна на фона на Стефан Данаиловата роля в „Борис I”, още по-невзрачна в епоса на деветосептемврийския преврат „Ударът”, както и донеслата първата му награда роля на комунистическия патриарх Благоев

в „Мечтатели”, редом с видната партийка и контингент на Правителствена болница и специалното снабдяване на хотел „Рила” кандидат-члена на ЦК на БКП Цеца Манева. Творческата криза и усещането за край на кариерата сполитат неумолимо звездата. Иванов се състарява изведнъж на 37 години, превръща се в напълно различен човек. И киното го забравя. Апропо, самото ни седмо изкуство изпада в тежка криза след Голямата промяна. На всичкото отгоре в Киноцентъра настъпва икономическа катастроха, а едни от първите съкратени са актьорите, чиито лица са белязали епохата на соца. Звезди до вчера и критици на режима, изведнъж те се озовават на улицата немили – недраги.