Андрей е приказлив и противоречив. За себе си казва, че е краен, но това е лично негово си качество. Обича да ходи за риба, а после не я яде. Когато заговори за дъщеря си, тонът му се сменя и той звучи като най-любящия баща на света.

Разкажете ни как станахте режисьор в италианската телевизия RAI?
Първоначално бях озеленител. Копаех дупки и берях чушки. Плащаха ми добри пари и работех със селския идиот и един който е от близката лудница. После станах управител на билярд клуб, в който се играеше комар нелегално. Ама не съм бил собственик. След това започнах да пляскам в RAI. Вдигах много шум и така се запознах с разни хора, които ме попитаха какъв съм, а аз казах: „режисьор“. Поискаха да видят мой филм и след това ме назначиха. Попитаха ме на кое предаване искам да съм режисьор, а аз, разбира се, си избрах това, в което преди плясках.

Какво ви върна в България?
Една от основните причини беше заснемането на игралния ми филм Вагнер. По това време и жена ми беше бременна, а ние искахме детето да се роди в България.

Зарадва ли Ви наградата, която Ернестина получи за Хиндемит?
Разбира се. Аз даже очаквах награда за главна женска роля и на фестивала Любовта е лудост, но все пак и иранският филм трябваше да вземе нещо. Нищо не може да се сравни с двойна роля в трагикомедия. Който може да играе в този жанр, може да играе всичко. Не че другото момиче се представи лошо, но според мен нещата трябва да се степенуват по сложност.

Какви са очакванията Ви за филма от тук нататък?
Аз досега бях в Корея на пазар на киното. Най-приятно ми беше това, че те реагират като българите. На едни и същи места е реакцията, а народите нямат много общо. Е, има и една разлика – на финала се появяват едни хора с дръпнати очи, на които в България им викат японци, а те са китайци в моя филм. Това в Корея го оценяват много повече, защото ги разпознават и това е момент, който на тях им е много по-смешен. Аз не държа филмът ми да се хареса на всички, защото, ако стане така значи има някакъв проблем.