Чърчил иска Трета световна срещу Русия от 1 юли 1945 г.

Когато Чърчил, показвайки знака за победа V с дебелите си пръсти, обявява на своята нация, че Германия е капитулирала на 8 май 1945 г. и в 0,01 ч. на 9 май над Европа се възцарява мир, в главата му се върти нов план. Това е така наречената операция „Немислимо”. Неговият проект предвижда на 1 юли 1945 г. да започне Трета световна война: САЩ и Великобритания срещу Русия, около която е изградена империята Съветски съюз.

Той смята, че Великобритания и САЩ трябва да се подготвят за нарушение на договорените преди това граници и споразумения в Европа и да се подготвят да „наложат на Русия волята на Съединените щати и Британската империя”, както обяснява пред генералния щаб в Лондон. За негово изумление, генералите са твърдо против.

Срещу него е и народът на Великобритания. На изборите през 1945 г. той губи и така на 26 юли е принуден да напусне поста на премиер, който смята, че му е гарантиран доживотно след победата във войната. Но сър Уинстън е отдаден изцяло на своята фикс идея да накаже новия враг с изолация.

Над Европа ще се спусне разделителна линия. Така смята той. Нарича идеята си Желязна завеса в своя превърнала се в култова реч от 5 март 1946 г. – едно от тлъсто хоноруваните му лекторски участия в Щатите. Мнозина го смятат за баща на тази фраза, но всъщност тя принадлежи на идеолога на Хитлер, пиар по съвременните класификации – Гьобелс. Същият, който става класик с лафа, че 1 лъжа, повторена 100 пъти става истина.

Истината е, че английското разузнаване, по онова време в златните си години със супершпиони като Ким Филби, по-късно разкрит като къртица на руснаците, и Иън Флеминг – бащата на агент 007 Джеймс Бонд, много преди Чърчил се е сетило за подобна стратегия. Още през 1938-39 г. я разработва дипломатът Фицрой Маклийн. Тогава Сталин е на път да подпише съюзничество с Хитлер срещу Англия и това е формалният повод за разработката. Някои я наричат операция „Лиоте”, други я определят по чиновническото й име Меморандум и затова я датират със стартова дата 28.10.1939 г.

Комунизмът трябва да бъде победен за 50 години и така се случва. На 9 ноември 1989 г. пада символът на разделението на Европа на социалистически блок и капиталистически страни – Берлинската стена. Срокът за победата на Запада се оказва изчислен прецизно – прескочен е само с 11 дни. При 50-годишна прогноза, отклонението е под 0,1%.

Връщаме се на Чърчил, който макар и нежелан от сънародниците си за лидер, не се чувства изморен на 70, за да се пенсионира. И така не отстъпва поста на лидер на опозицията. Остава си председател на Консервативната партия. Неговият шанс е, че Антъни Идън – неговият заместник му се пада и зет.

Може да не звучи твърде демократично, като за лидер на Свободния свят, ала политиката е мръсна игра. Ще трябва да мине още цяло десетилетие, за да се случи реформата. Време, през което Чърчил не само ще пожелае краха на комунизма, но и ще се бори за своето голямо завръщане.

Той започва да печели точки като се обявява срещу онова, което днес познаваме като Европейски съюз, а по онова време е просто търговско споразумение за възлови стоки, които да се търгуват без мито. Старият нарича обединена Европа „френско-немски проект” и смята, че място на Острова не е там, а в нещо, което нарича „Англосфера” – това са държавите от разпадащата се по същото време Британска империя плюс Съединените щати. Общото помежду им е езикът.

6 години след излизането си от правителството, през октомври 1951 г. за последен път Уинстън Чърчил ще влезе в министерския съвет. И за втори ще стане премиер. Въпреки че вече е на 77 – една повече от преклонна възраст за средата на 20-и век, която тогава 90% от хората изобщоне доживяват, той поема с готовност поста. Има нещо едновременно иронично и трагично - и той, и държавата се разпадат.

Колониите на Лондон една след друга започват да извоюват своята независимост. Англия се оказва неподготвена не просто за Третата световна война, за която престарелият й премиер мечтае. Тя не може да се справи дори с лошо въоръжените партизански части на изостаналите страни, които е владяла няколко века.

През 1953 г. Чърчил, отчаян от себе си и света наоколо, получава инсулт по време на работа на „Даунинг стрийт” 10. Това е трети удар за него – след инфаркта в Белия дом през 1941 г. и друг инсулт от 1949 г., който го сполита на почивка във Франция. Той обаче пази здравословното си състояние в тайна. През 1955 г. предава по семейна линия властта на зет си Антъни Идън, сякаш не са в демокрация, а в някое първобитно племе.

Трети инсулт го удря през 1956 г. Макар да не е вече премиер, той остава депутат.
През юни 1953 Чърчил получава инсулт на Даунинг Стрийт 10, който е втори след 1949 г, (тогава получен по време на почивка във Франция). Новините за здравословното му състояние се пазят в тайна, но усещайки, че се влошава както физически, така и умствено, през 1955 той сам подава оставка и е наследен на поста от Антъни Идън. Получава още един слаб инсулт през декември 1956. Той отказва на кралицата да получи титла Херцог на Лондон. През 1964 г., когато е на 90 и има точно 64 години стаж като народен представител – световен рекорд. 

Точно месец след преврата на 9 септември – на 9 октомври 1944 г. в Кремъл стигат до точката – управление на България и Румъния. За двете ни държави, които оттогава си вървят в пакет и така до наши дни с приемането в НАТО и ЕС (това едва ли е случайно) Чърчил предлага, като изписва на къс хартия „90 процента за вас, 10 за нас”. При съседна Югославия разликата е голя: 50 на 50. Това пише в спомените си самият британски премиер, публикувани през 1948 г.Десет години по-късно, когато Сталин е починал, СССР официално отрича. 

Чърчил най-накрая решава да напусне парламента. Дошло е времето на „Бийтълс”, късите поли и сексуалната революция. Той вече наистина няма съвсем никакво място в този свят. Получава пореден удар на 15 януари 1965 г. и издъхва на 24 януари 1965 г., без да успее да стигне до 91. През 2002 г. в класацията на ВВС „Великите британци” му е отредено първото място.