НАЙ-НОВИ
Никос Вертис със супер турне и в...
След като за пореден път напълни Арена София, Никос...
Юксел се изложи с инстаграм-поезия
Водещият на бТВ Юксел Кадриев, който беше актьор, се...
Хитлер намразил евреите заради майка си
09.05.2015 10:46 | Видян 14314 пъти | Гласували 1
Хитлер става премиер с умел пиар
След трите години, прекарани в приют за бедни без пукнат грош и още три, през които изхарчва малко наследство, получено по случайност от негова леля, Адолф Хитлер няма друга работа, освен да развива антисемитизма си, основан на отмъщение за дядото – евреин, непризнал баща му за законен син и лекаря, който не открива навреме рака на майка му и също е израелтянин. Чете книгите на британеца Хюстън Стюард в стил световната конспирация. В тях за всичко са винени евреите. В такова настроение го заварва добра новина, че все пак му се полага някакво наследство от баща му, който е бил смятан за тотално разорен, но се открива някой грош години след смъртта му.
Видял се отново с малко пари, той сменя омразната му Виена, която е затворила под носа му много врати, с Мюнхен. Бавария е неговата родина на сърцето и той с радост загърбва Австрия, от която няма хубави спомени. Така обяснява той. Истината е, че се опитва да се спаси от военна служба. Ала е заловен и е екстрадиран в Австрия. Подложен е на медицински преглед, който го определя като негоден. Независимо от това, през август 1914 г., когато избухва Първата световна война Хитлер пише лично на краля на Бавария да бъде записан като доброволец в немската армия, въпреки че не е гражданин на Германия. Приемат го и го пращат по бойните полета във Франция и Белгия. НГВС или не, Хитлер участва в тежки сражения и си заслужава ордена Железен кръст II степен в началото и I степен – в края на войната. Той обаче е бесен, че
не го повишават до подофицер за „липса на лидерски качества”
В самия край на войната Адолф попада в болница за пореден път – този път не за поражение в слабините, а заради ослепяване след нападение с иприт. Докато го лекуват, той решава, че неговата мисия в живота, освен да изтреби евреите, е да спаси Германия. В болното му съзнание двете цели се обединяват.
За тази цел се налага да влезе в политиката. И той го прави. За две години превръща партията ДАП (Германска работническа партия), в която се записва в Националсоциалистическа германска работническа партия. Първата дума народът веднага тронкира на „наци”. Почвата за налагане на малката партия е налице – тежките репарации правят ситуацията в най-голямата евродържава революционна. На 24 февруари 1920 г. Хитлер обявява совите 25 точки, сред които са идеите, които ще го направят канцлер: национализъм, арийско господство, принципа на водача, съчетани с отричане на либералната демокрация и аростен антисемитизъм. Като художник пак той измисля за символ свастиката – пречупения кръст, както и поздрава: „Хайл”. Амбициозният водач привлича малки спонсорства и става възможно дори издаването на вестник.
Прави близкия, а според някои – интимния си приятел Рьом
шеф на бойните групи на партията СА, обединяващи младежи с кафеви ризи, които непрестанно се бият с подобните банди на комунистите. После се появяват и черноризците на Хитлер от СС, които той, подобно римски император, определя като своя „преторианска гвардия”.
През 1923 г., когато е видно, че Ваймарската република е пред рухване, подобно на Похода към Рим на своя италиански прототип Мусолини, Хитлер обявява Поход към Берлин, насочен срещу „еврейско-марксистките предатели”.
Предизвиква Бирения пуч в Мюнхен
на 8-9 ноември 1923 г. Момчетата му обсаждат бирария и той обявява революция. Тръгва на поход за превземане на зданието на местното правителство, но полицията бързо разбива групата на Хитлер. През зимата срещу него започва съдебен процес за държавна измяна. Адолф, който има вкус към пиара, използва процеса за пропаганда и заради това сам се защитава, което дава огромна медийна разгласа на политическите му тези. Много германци припознават вълнуващия оратор, макар и нелеп на вид, за своя герой. Затова при присъда от 4 години, властите го освобождават след само 9 месеца. Които той не губи. Зад решетките той създава книгата си „Моята борба”, която диктува на своя секретар Хес. Той знае че ще има „време за реклама” и след излизането си от зандана и няма да изпусне шанса да се възползва от него. В книгата той посочва с пръст враговете на Германия според него – евреите, марксистите, болшевиките, либералите и хуманистите! Книгата може да е боклук, но ефектът, който Хитлер замисля чрез нея му се получава. Тя се превръща в
бестселър с тираж 5 млн. броя и го прави милионер
С парите и рекламата, които е получил, Хитлер успява да убеди двама души, които да започнат сериозно да му помагат в неговата амбиция да вземе властта не просто в Бавария, ами в цяла Германия. Единият е спецът по пропагандата д-р Гьобелс, а другият е капитан Гьоринг – също като Адолф герой от войната, но за разлика от него представител на знатна фамилия, който му е необходим като фактор за привличане на инвестициите на богаташите в партията.
През 1926 г. троицата събира нацитата на конференция, която структурира бъдещата политическа сила. Поставя се цел за превземане на ниските класи, които са огромен процент от обществото в разорената държава. Това изисква постепенно отричане от социалистическите идеи, защото нацитата са алтернатива на левите. Което привлича доста спонсори от върхушката.
През 1928 г. Хитлер има 12 депутати срещу 54 на комунистите
Но самият факт, че малката му Баварска партия става национална, насочва към него сериозни капитали и вниманието на медийния магнат Хугенберг, който прави Хитлер звезда в началото на икономическата криза от 1929 г. Така на следващите предсрочни избори през 1930 г. нацитата вече са втора партия в Райхстага със 107 депутати, излъчени от 6 милиона немци. Това е близо 10 пъти по-голяма подкрепа за 2 години! Комунистите са трети със 77 мандата.
Медийният проект Хитлер работи отлично, което привлича все повече капитали към партията му. Ала има проблем. Адолф, който играе патриот №1 на Германия дори не е немски гражданин. Той урежда този въпрос през 1930-1932 г., когато окончателно взема лелеяния паспорт.
Така може да се кандидатира за президент вместо стария аристократ Паул фон Хинденбург и комуниста Ернст Телман. На вота през 1932 г. той взема 13,4 млн. гласа – над два пъти повече от партията му преди 2 години, което са над 30%. На втория тур губи от Хинденбург, но има 4 пъти повече подкрепа от комуниста Телман.
Хитлер иска нови парламентарни избори през лятото и печели 230 дупетатски мандата – 2 пъти повече, отколкото преди две години. Идеята му за лидерската партия очевидно се е харесала на немците. Той обаче не ще властта в най-тежката криза насред Голямата депресия. Затова на следващите избори след месеци нацитата падат до 196 мандата срещу 100 за комунистите. Но са най-голямата група в парламента. По улиците на Германия всеки ден се бият кафяви срещу червени.
Премиерът фон Папен и бленуващият военна диктатура фон Шлайхер, който го наследява след месеци, прокарват идеята за управление на желязната ръка. На 4 януари се провежда тайна среща. На нея фон Папен и Хитлер се договарят да си поделят властта. Аристократът поставя условие за отказ на нацитата от социалистическите им идеи в икономиката срещу осигурена от него подкрепа на бизнеселита за кабинет на Адолф.
Ето че чудото се случва, благодарение на амбиция, страст и много пиар. Пиарът обаче, който слага Хитлер начело на Германия 10 години, след като е пристигнал в нея, за да я превземе, след още 10 лета ще го провалят тотално при Сталинград. Как – четете следващите ни епизоди.
свързани новини
коментари
- коментари
- напиши коментар
- изпрати на приятел
- гласувай
Няма коментари към тази новина !