27 февруари 1953 г. Болшой театър. Изненадващо в последния миг преди старта на „Лебедово езеро” в правителствената ложа сяда самият Сталин. Това е неговото първо посещение на спектакъла. И се оказва нещо като лебедова песен. Вождът се насълзява от изпълнението на Мая Плисецкая – най-голямата балерина на всички времена и народи (починала този уикенд в мюнхен малко преди да навърши 90 години). Сталин изчаква края на представлението и се прибира в своята подмосковна дача – зелената резиденция на червения император. За да не излезе никога повече оттам.

Следващият ден е ужасен за вожда и учителя на съветския народ, който получава пореден инсулт и след като не вика прислугата нито за закуска, нито за обед на 1 март, един от хората от свитата му дръзва да влезе в неговата стая. Заварва го да лежи на пода на практика безжизнен.

Спори се дали Сталин е бил издъхнал още тогава – вечерта на 28 февруари или малките часове на 1 март, дали всемогъщият шеф на КГБ и вицепремиер Берия не е наредил да се мълчи няколко дни, за да бъде дадена убедителна версия пред публиката заа края на вожда, докато текат аутопсии и се види дали той не е бил

отровен от „враговете на мира и социализма”

В крайна сметка историята приема официалната версия, а тя е настъпване на смъртта на 5 март в 21 часа и 50 минути. Според правителствената експертиза краят се дължи на „мозъчен кръвоизлив в базалните гаглии”. Разсекертените по-късно документи свидетелстват, че Сталин е прекарал на крак няколко инсулта, които са довели не само до „съдови когнитивни нарушения”, но и до прогресивно психическо заболяване. По ирония на съдбата, макар и в по-тежка форма, от подобен удар с парализа и психични смущения си отива и предшественикът му Ленин. Именно до него, в мавзолея до балсамираната фигура на ръководителя на Октомврийската революция, на която Йосиф Висарионович е фактическият организатор като опитен терорист, е положено и тялото на Сталин. 8 години по-късно то е извадено оттам от следващия генсек Хрушчов, но все пак е положено в Кремълската стена. Трупът на Сталин е спасен от факта, че е маршал, а останките на всички маршали намират своя последен дом именно под главната крепост на Москва.

Именно на психичните отклонения от ударите

могат да бъдат отдадени някои от примерите на ужасяваща жестокост от последните години на властта на великия диктатор. Сред най-отвратителните е делото срещу лекарите. Бесен на медиците, че остарява и не може да се пребори с коварните болести и болежки, той решава да обвини не собствения си организъм, а „заговор на империалистите и техните агенти доктори”. Както в навечерието на Втората световна война е изтребил 80% от офицерството, така след приключването на